Днес, 133 години по-късно, Съединението – това свято общонародно дело, си остава символ на патриотичен и революционен подем, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Заедно с народни представители от Пловдив и областта тя участва в тържествената заря-проверка в град Съединение по случай 133-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия по покана на кмета на общината Атанас Балкански. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Председателят на парламента поздрави почетните роти, прие рапорта на командващия зарята и произнесе слово по повод годишнината.
По думите на Цвета Караянчева Съединението е венец на вековните усилия на българския народ да строши оковите на робството, свидетелство, че стигат „народните мишци и Божията воля“, за да се съберат в едно раздробените български земи. Тя отбеляза, че седем години разделят подписването на Сан-Стефанския мирен договор от пукота на първите пушки на северния бряг на Марица, които известяват, че Източна Румелия се присъединява към независимото Княжество България.
В тия броени години е стаена чутовна енергия, възкресила възрожденския плам и комитетския ентусиазъм на апостолите от 1876-та, допълни председателят на парламента. Стамболов и Каравелов, генерал Данаил Николаев и Захари Стоянов, Чардафон и Капитан Райчо и стотици знайни и незнайни сподвижници – вдъхновители на Съединението извършват безкръвно епохално дело, отечествена мисия, която няма нужда от родни „верноподаници“ и чужди покровители, а само от заклети родолюбци, заяви Цвета Караянчева.
Съединението не е заслуга на князе и дипломати, на консули и министри, а на целокупния български народ, който изнася пред цяла Европа урок по национално единство, подчерта председателят на парламента.
Тържествата в град Съединение започнаха с панихида в памет на голямоконарците – участници в Съединението. За отбелязването на годишнината беше изнесено знамето на голямоконарската чета и с литийно шествие беше пренесено до площад “Съединение”.
