Поводът е 150-та годишнината от Априлското въстание
Статуя в цял ръст на забележителния британски държавник и бивш премиер-министър на Англия Уилям Гладстон ще бъде открита в Ректората на Тракийски университет – Стара Загора, по повод 150-та годишнината от Априлското въстание, съобщават от викшето училище. Тя е дарение от потомци на Гладстон и от големия родолюбец и патриот д-р Стоян Радков, потомък на създателя на Музея на коня във Висшия селскостопански институт в София проф. Рангел Караиванов. Тази година се навършват 55 години от създаването му, а негов снешен приемник е единственият у нас Музей на коня и конния спорт, който се намира тъкмо в Тракийския университет.
Д-р Стоян Радков е европейски адвокат по патентно право, който живее в Англия и е тясно свързан с България и Тракийския университет. Заедно с дарените три биографични книги за Гладстон, най-страта от които е издание от 1899 година, барелеф с лика му и портрет от същия период, както и автентично писмо на бившия британски премиер от 1870 г., статуята ще бъде поставена в специален кът, разположен в ректората на Тракийския университет.
Тя е бронзово копие на оригинала, създаден около 1882 г. от Албърт-Брус Джой. Днес той се издига пред църква в Източен Лондон, а "старозагорската" статуя е висока около метър и тежи близо 50 кг. Официалното ѝ откриване ще бъде на 15 май т.г., по повод 150-та годишнина от Априлското въстание и последвалите жестокости над местното население. Прабабата на д-р Радков Екатерина Узенова e една от малкото оцелели българки от зверствата в църквата в Батак след потушаването на бунта.
В събитието ще участва и историкът Питър Трюсдейл, проучвал управлението на кралица Виктория и Уилям Гладстон. Ще бъде прожектиран и документалният филм „Г-н Гладстон и българите" (2010), посветен на британския държавник Уилям Гладстон и ключовата му роля в подкрепа на българската кауза за национално освобождение.
Уилям Юарт Гладстон е четири пъти премиер на Великобритания, световен общественик, който оказва силна подкрепа за българите след Априлското въстание от 1876 г. Той прави известни на света кланетата в България чрез своите вълнуващи речи и историческия памфлет „Българските ужаси и Източният въпрос". Благодарение на Гладстон, на неговата "българска агитация", цяла Великобритания се вдига в защита на българския народ. Той преобръща британската политика по отношение на Османската империя и допринася значително за международния отзвук и подкрепа за българското Освобождение.
Историческата справка сочи, че Старозагорският митрополит Методий е първият, който посещава Батак след клането. Той написва доклад и лично го отнася в Робърт Колидж, Истанбул, където е преведен на английски и подет от Едуин Пиърс, за да бъде публикуван в London Daily News. Този оригинален разказ за зверствата е последван от журналистите Януариъс Макгахан и Юджийн Шуйлер (The London Daily News – 1876), което предизвиква народни демонстрации в Англия, водени именно от Гладстон, което го превръща в български герой.
