- Държавата гласува през 2019 г. близо 600 милиона за спасителната операция
- Не е ясен принципът, по който са подредени застрашените от срутване места. Липсват днешните зейнали 5 декара до Пампорово, а те са описани и наблюдавани от 1983 г.
- Единствената публична информация по казуса е одит на държавната фирма “Автомагистрали”, направен от Сметната палата, който установява 129 договора с 30 частни фирми
Едва 3 от общо 84 описани преди 7 години свлачища, които застрашават пътищата в България, са укрепени до днес.
Какъв е принципът, по който през 2019 г. държавата гласува спешно едни 600 млн. лв.? Кой е автор на списъка и защо в него липсва “зейналото” на 5 декара преди дни свлачище край Пампорово? Или пък това, на уж новата магистрала “Струма” в посока София, което в неделя “арестува” в колони и вбеси следпразнично хиляди шофьори, идващи от Гърция? Имало ли е обществени поръчки? Как са подбирани подизпълнителите и каква сдума им е била дадена авансово?
Все въпроси, на които ще се търсят отговори. Иначе историята е следната: в средата на 2019 г. бюджетът отпуска на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) близо 470 млн. лв., а остатъкът до 600 млн. лв. се предоставя на Българската банка за развитие (ББР) с мотив, че свлачищните процеси са се ускорили и има опасност
цели пътища да се разрушат, и затова трябва да се действа спешно.
Още през октомври същата година тогавашният шеф на АПИ Георги Терзийски сключва договор с държавната компания “Автомагистрали” ЕАД, на която възлага изпълнението. Тя пък от своя страна превъзлага дейностите на частни фирми, избрани без обществена поръчка. Неофициално се знае, че част от тези изпълнители са получили авансово големи суми.
До момента държавата не е публикувала нито списъка с 84-те свлачища, нито е съобщавала по какъв критерий са селектирани.
В понеделник служебният регионален министър Николай Найденов потвърди, че от този дълъг списък са укрепени свлачището към Рилския манастир, свлачище в участъка Бяла-Ботевград и още едно между Първенец-Лилково. Авансово обаче са платени над 218,5 млн. лв. 33 обекта са в изпълнение към момента, а
53 не са започнати
Любопитното е, че в списъка с 84 свлачища това при Райкови ливади, което затвори пътя Смолян - Пампорово, не е споменато. Вероятно тогава то не е било изобщо регистрирано или активно, допуска министър Найденов (виж по-надолу). Само че още в понеделник един от най-опитните смолянски журналисти - Валентин Хаджиев, кореспондент на “24 часа”, детайлно разказа как свлачището край Пампорово е най-голямото у нас и “работи” вече 43 години, а преди дни е обхванало около 5 декара! То е било регистрирано още през 1983 г. и е обект на изследвания.
Иначе в списъка от 84 свлачища са проблемни места по пътната мрежа в цялата страна, като за някои има договори за изготвяне на технически проекти и са платени сериозни суми.
Например
пловдивската фирма “Аква системс” ЕООД е трябвало да проектира и изпълни укрепване на свлачище по пътя Царево-Резово,
на стойност 5,7 млн. лв. 2,4 млн. лв. е получила авансово, но обектът все още не е в списъка с приключили до момента. Официално “Аква системс”, чийто собственик е Марин Калнев, се занимава с проектиране и монтаж на селскостопански поливни системи.
Най-високата еднократна сума за едно свлачище е по договор пък е с частната “Автомагистрали Хемус” АД – за над 28 млн. лв., от които 12 млн. лв. са платени преди 2021 г. Договорът е за свлачището по пътя Своге-Бучин проход, като и то не е в списъка с готовите. Управител на тази компания е Николай Кръстев Ръжев, а собственик Райчо Котов.
До редакционното приключване на броя “24 часа” не успя да намери контакт с фирмата, за да потвърдят или опровергаят техни представители оповестената от служебния строителен министър информация.
Единствената публична информация по темата “свлачища” е одитът на държавното дружество “Автомагистрали”, което Сметната палата е направила и огласила през 2021 г. Според доклада
държавната “Автомагистрали” е сключила 129 договора с 30 частни фирми
да проектират и укрепят свлачища, като им е платила 180 млн. лв. с ДДС, преди да се премине към работа.
В същия доклад са описани и инхаус договорите за изграждане на магистрала “Хемус”.
Служебните правителства обаче говореха главно по тази тема, тъй като и изплатените суми бяха с пъти по-внушителни от парите, заделени за укрепване на свлачищата.
Първият, който повдигна темата за свлачищата по онова време, беше арх. Иван Шишков, който през 2021 г. бе зам.-министър на регионалното развитие в служебния кабинет на Стефан Янев, а по-късно бе и министър в кабинетите на Гълъб Донев. Днес той е депутат в партията на Румен Радев “Прогресивна България” и е вероятният бъдещ регионален министър. В серия интервюта за “24 часа” тогава
Шишков обясни, че за укрепването на свлачищата по пътищата е липсвало съгласуване
Според него за всяко е трябвало да се направи идеен проект, след това подробен устройствен план, който да се съгласува с много инстанции, и едва след това да се обявяват обществени поръчки за проектиране и за изпълнение на укрепването. Отсъствието на всичко това, провокира тогава Шишков да е повече от убеден, че
целта е била просто парите да се платят
на фирми, а работата да се свърши, когато може.
От приложенията в доклада на Сметната палата се вижда, че най-голямата сума - 131 млн. лв. от тези 181 млн. лв. платени аванси, са отишли при три фирми. “Автомагистрали Хемус” АД например има 22 договора за над 123 млн. лв., като е получила авансово над 55,8 млн. лв.
“Джамбо 33” ООД е сключила договори с “Автомагистрали” ЕАД за 20 обекта и е получила аванс от 48 млн. лв. Това е великотърновска фирма, чийто собственик е бизнесменът от Горна Оряховица Тодор Джамбазов. Тя печели обществени поръчки за строителство предимно в региона.
Към пернишката ДЛВ ЕООД са стигнали 27 млн. лв. аванси по 10 договора. Неин собственик е Станислав Любомиров, като фирмата е сравнително голяма и е позната в бранша с производство на строителни материали, ремонти на пътища, има асфалтови бази и отдава техника под наем.
Министър Найденов: Няма безхаберие, мястото не е в списъка за наблюдение
Свлачището, което затвори пътя между Пампорово и Смолян, никога не е било изследвано, заяви в понеделник служебният регионален министър Николай Найденов. Причината е, че там никога не е имало индикации, че има свлачищни процеси.
В най-оптимистичния вариант ново трасе там ще има чак след половин година, а в по-песимистичния - след 2 години, коментира още той. Има проблем и с обходните маршрути.
“За това свлачище и в момента няма нищо. То не е в официалния списък на свлачищата, нито е имало мониторингова програма за неговото наблюдение, нищо не се е случвало. Това не е безхаберие и не е пропуск”, каза министърът.
Ден по-рано експерти твърдяха, че свлачището е регистрирано още през 1983 г., а преди 20 години му е правено укрепване, а мащабно хидрогеоложко проучване му е правено за последно през 2022 г.
Обходните маршрути трябва да са приоритет за справяне с последиците от огромното пропадане
Кметът на Смолян Николай Мелемов поиска спешна експертна помощ от МРРБ за огромното свлачище по пътя Смолян - Пампорово. В писмо до министъра и до “Геозащита Перник” той описа 3 важни акцента за критичното състояние в местността Райкови ливади, породено от мащаба на бедствието и необходимостта от своевременна намеса на държавата.
На 1 май активизирало се свлачище отнесе участък от пътя с дължина близо 70 метра, повали стълбове, събори вековни дървета и прекъсна тръбопровод за метан. Обявено бе бедствено положение.
В писмото си от понеделник кметът настоява за незабавна намеса на специалисти от “Геозащита” и външни експерти, които да обследват терена. Според него Смолян очаква професионални заключения за мерките, които трябва да се предприемат за трайно овладяване на свлачището и възстановяване на пътя.
Мелемов настоява, че е необходим фокус върху обходните маршрути. Те бяха определени веднага след пропадане на пътя Пампорово – Стойките и през прохода Рожен.
Вчера кметът, областният управител Зарко Маринов и директорът на ОПУ - Смолян, инж. Марин Кушев са обсъдили състоянието на рухналата преди време подпорна стена в района на Стойките, която е на един от обходните маршрути. Тъй като в момента голяма част от трафика е насочен по него, възстановяването на пълната проходимост там е приоритет, за да се избегнат задръствания и допълнителни рискове.
И в момента в участъка със стената движението се извършва в едната лента.
Всички автобуси за Пловдив и София ще минават през Стойките, както при необходимост и много автомобили със специален режим на движение като пожарни и линейки.
