В момента приличат по- скоро на канали, в които няма как да се зароди живот
Впродължение на десетилетия София и много други български градове са обръщали гръб на своите реки, превръщайки ги в сиви бетонни канали, скрити зад огради или застроени лъскави сгради. Днес обаче световната тенденция е категорична: градските реки трябва и се завръщат към своето природно състояние.
Това не е просто въпрос на естетика, а на оцеляване в условията на климатични промени
Според експертни анализи над 90% от реките у нас преминават през населени места и са силно модифицирани. В много случаи те изпълняват ролята на отводнителни канали, а не на екосистеми - с влошено качество на водата са, загубено биоразнообразие и създават повишен риск от наводнения.
По темата неколкократко е говорил и екоминистърът Юлиян Попов. Наскоро той откри изложбата "София - град на реките" в градинката на "Кристал" и представи визията си как могат да изглеждат те в столицата. Визуализацията на избрани речни пространства е реализирана от арх. Димитър Пушников.
Според Попов сегашното състояние на реките е не само грозно, но и опасно. Една вода, която просто е вкарана в бетонно или каменно легло, както е в момента, на практика е канал. През него водата върви бързо и вътре не може да се зароди живот. Водата не се разбива, не се обогатява с кислород и органичните замърсявания не могат да се обработят и да се намалят.
"Тези каменни легла през лятото се нагорещяват и се превръщат в котлони, създавайки горещи острови в града",
коментира той пред "24 часа".
Затова е важно природосъобразното им възстановяване, което ще осигури по-добра защита срещу наводнения и естествено пречистване на водите. Министърът е категоричен, че градовете ни създават "горещи острови, които са буквално смъртоносни". Различният дизайн на реката ще доведе до реално охлаждане на градската среда.
Възстановяването им би могло да се случи по два начина. Първият е радикален и скъп, казва Попов. Представлява пълно изравяне на бетонното легло и изграждане на ново, което позволява на водата да попива. Този подход обаче е подходящ за паркови пространства, където няма критична инфраструктура отдолу.
По-реалистичният и евтин вариант е т.нар. хибриден подход
При него съществуващите каменни легла се моделират така, че да не се пречи на оттока, но в тях се изграждат естествени прегради. "Тези прегради могат да разлеят реката, да обогатят водата с кислород и да помогнат за връщането на живота - микроорганизми, птици и риби", обяснява Попов.
Важна част от тази визия е и замяната на неподходящата растителност, като например акациите, с типични крайречни видове като върбите. Но имало и много други такива естествени растения, които и подкрепят брега, и са естествена крайречна растителност.
В примерните проекти, които бяха включени в изложбата, се вижда,
че реката може буквално да се превърне в парк
Да бъдат изградени пейки, пространства за разходка и велоалеи на места, където е възможно. Макар че не е лесно, защото трябва да се реши въпросът със сигурността. "Ако дойде приливна вълна например, което е малко вероятно в София, какво правиш с всички хора, които са вътре в коритото на реката? Дори и със самата инфраструктура? Тоест това, което се вижда като картини, не може да се направи от днес за утре. Това е визията, към която трябва да се насочим", обяснява екоминистърът.
Юлиян Попов лансира метафората, че София не попива, подчертавайки критичната липса на пропускливи повърхности в града. Вместо да се оставят пространства за дрениране на дъждовната вода, градът продължава да се бетонира. "Реки се застрояват постоянно", оплаква се Попов, давайки примери със сградите около театър "София", които буквално стъпват върху речното корито чрез законови пролуки. Подобна е съдбата и на Боянското блато, което е ключов естествен резервоар при тежки дъждове, но бива застрашено от застрояване.
Възраждането на реките би могло да не е само екологична кауза, но и огромен икономически проект. Защото едно естествено възстановяване на реките в София би могло да повиши стойността на недвижимите имоти с около 5 милиарда евро. Както Попов обяснява, "едно е къщата ти да гледа към бунище, друго е да гледа към река и парк. Моментално стойността се вдига."
София притежава сложна мрежа от 7 основни реки и над 100 притока и дерета.
"Тази инфраструктура съществува. Тя е много ценна - водна, паркова и транспортна", пали се служебният министър и екоексперт.
Сравнява ситуацията с това да имаш огромна къща, но да живееш в барака отвън, защото не знаеш какво притежаваш.
Голям потенциал се крие и в река Искър, която в момента в един участък край София е превърната в бунище. Попов вижда там възможност за изграждане на великолепен парк за водни спортове и риболов, който да преобрази източните части на града и “Враждебна”.
Подобни идеи за изграждането на крайречни паркове има и за Варна
Сдружение “Парк Виница” например поема инициативата да превърне крайречна зона в жив оазис за всички жители и посетители на града.
Но какво трябва да се направи, за да може да се облагородят реките и да спрат да приличат на канали? На първо място строг контрол върху заустванията.
“Реката трябва да се отдели от канализацията
Дори дъждовна вода от булевардите съдържа тежки метали и не трябва да влиза директно в реката, а да отива за пречистване”, категоричен е Попов.
Отправя апел към гражданите да проявяват директна нетърпимост. Не да пишат във Facebook, а да се скарат на комшията или да подадат сигнал в общината или в регионалните инспекции по места, ако видят незаконно заустване или изхвърляне на отпадъци във водоема.
И не на последно място роля трябва да играе и общината. Иначе казано, да прави така, че да се вземат природно базирани решения, които имат огромна икономическа възвръщаемост. Защото когато се изчисти една река, се създават безкрайно много ползи за града - здравни, климатични, инфраструктурни.
Цената на чистата река обаче изисква освен грижа и финансиране. Попов посочва
иновативен модел за финансиране,
по който може да се случи това - чрез малка надценка в цената на водата или местни данъци, но само след широка обществена консултация.
Той дава пример с Тирана, където проучване показва, че гражданите са готови да платят малка годишна сума, около 4 евро, за да имат чиста река в центъра си.
В предходния си мандат като министър със закачлив пост във фейсбук профила си Попов бе споделил, че колкото и пъти да минел през Перловската река, си задавал въпроса защо в нея няма риба. И обеща, че това ще се случи. Няколко месеца по-късно в реката доказано вече плуваха мрени и щипок.
“Изчисти ли се водата, животът се връща сам”, завършва оптимистично Юлиян Попов. И добавя: “София има шанса да се превърне в истински град на реките, ако спрем да ги крием в бетон и им позволим отново да дишат”.
