Недостигът не е само заради затворени кланици, а резултат от дългогодишни проблеми в сектора
Има реални основания за притеснение дали на пазара ще има достатъчно българско агнешко месо около Гергьовден. Така описва ситуацията преди един от най-големите български празници съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. Основната причина е недостигът на вътрешно производство.
България не произвежда достатъчно агнешко месо, за да задоволи собственото си потребление, обобщава той. Това означава, че дори при нормални условия пазарът разчита на внос, а при допълнителни затруднения като в момента недостигът става още по-осезаем.
Думите му се потвърждават и от данните в аграрния доклад на Министерството на земеделието и храните за 2025 г., според който
броят на овцете в страната е паднал до около 1,1 милиона
Тенденцията е трайно низходяща, което директно ограничава предлагането на пазара. Статистиката сочи още, че през 2024 година са заклани едва около 150 000 животни, докато година по-рано техният брой е надхвърлял 213 000, а за 2025 г. намаляват до 87 хиляди (виж инфографиката).
В момента България държи скромния 2% дял от производството на агнешко в Европейския съюз, което прави вътрешния пазар изключително уязвим и зависим от външни фактори.
Друг е въпросът, че преди десетилетия у нас са се отглеждали към 8 млн. овце и страната беше един от големите износители.
Дефицитът в момента се дължал и на липсата на адекватна политика за развитие на животновъдството и подкрепа за фамилните ферми в последните 25 години, смята Караколев.
Тази година допълнителна причина, но далеч не основна, ще бъде и масовото затваряне на кланици и складове за месо от страна на Българската агенция по безопасност на храните, която почти всекидневно съобщава за запечатани обекти заради занижена хигиена и още куп нередности. Към структурните проблеми се добавят и извънредни фактори. През последната година огнища на заболявания като шарка по овцете доведоха до масово избиване на животни и до ограничения за движение на добитък.
Така че заради липсата на достатъчно родни агнета потребителите ще трябва да избират между внос основно от Румъния, Северна Македония и Нова Зеландия.
Новозеландското агнешко е нещо сравнително ново за нашия пазар. Караколев казва, че от две години то намира пазар у нас, но масово нашумяло през миналата, когато били реализирани около 400 тона. Тази година се очаквало да бъдат продадени още по-големи количества.
Все пак той предупреждава потребителите да внимават, защото обикновено то
пристига дълбоко замразено и се размразява
преди продажба Важно е да се следи етикетът, на който трябва да са обявени както датата на замразяване, така и на размразяване. В средата на март директорът на БАБХ Ангел Мавровски издаде заповед, според която датата на замразяване трябва задължително да се посочва на етикетите на размразеното месо и месни разфасовки, които стигат до търговската мрежа.
Когато избираме агнешко, трябва да внимаваме и за печатите - синият е гарант за българско производство, а червеният се поставя на вносното месо.
По отношение на цената прогнозите на Караколев са тя да бъде
между 15 и 18 евро за килограм
трупно тегло. Естествено различните разфасовки струват различно (виж карето). По-високи стойности според него биха били спекулативни, като се има предвид, че изкупните цени от фермите са значително по-ниски, в порядъка на 5 до 7 евро за килограм живо тегло за трупно месо. Затова и съветва, който има възможност, да закупи агне директно от близка ферма. Така се гарантира, че месото е прясно, българско и средствата отиват директно при производителя, а не при прекупвачите.
“Не може българското агнешко да се конкурира с внос на по-ниска цена”, коментират още представители на бранша.
На този фон някои от големите търговски вериги у нас вече обявиха, че агнешкото ще бъде 100% българско, и то на по-ниски цени от тези през миналата година, или по-конкретно месо с кост ще се продава за 9,19 евро килото, котлетите пък ще са на цена от 13,49 евро.
Как да се ориентираме с различните разфасовки
Когато купуваме агнешко от магазина, трябва да имаме предвид, че цената може силно да варира и в зависимост от това за коя част от трупа на агнето става дума. Няма как гърдите и коремът, а още по-малко субпродуктите да се сравняват примерно с агнешките котлети, които естествено, че са най-скъпи.
Котлетите се смятат за деликатес заради крехкостта на месото и малкото количество съединителна тъкан. Цената им често е осезаемо по-висока от тази на всички останали части.
Агнешкият бут се класира на второ място по цена. Бутът е най-месестата част с най-добро съотношение месо-кост. Той е по-скъп от плешката, тъй като предлага по-големи, чисти късове месо, подходящи за печене на цяло или за стекове.
Обикновено плешката е по-евтина от бута и котлетите. Месото тук е изключително вкусно и сочно, но съдържа повече мазнини, ципи и кости, което го прави по-малко производително при рязане, затова и пазарната му стойност е по-ниска.
Агнешкият врат се позиционира в по-ниския ценови сегмент. Тъй като има повече кости и изисква по-дълго готвене, цената му е по-достъпна в сравнение с основните части.
Гърдите и коремът на агнето са сред най-евтините разфасовки. Те съдържат висок процент мазнини и кости, което ги прави идеални за курбан или супи, но намалява цената им на дребно.
Черният дроб, сърцето и белият дроб обикновено се продават в комплект, чиято цена е по-ниска от тази на чистото месо, но пък варира в зависимост от търсенето. Например около Великден по магазините често се появяваше агнешки комплект, чиято цена беше горе-долу равна на по-евтините части от трупа.
Най-после краставици с нормални цени
Цената на краставиците почти се е сринала през последните няколко дни и на пазара вече има от този зеленчук и по 1,80-2,00 евро килото, установи проверка по магазините. Цената на едро е паднала с малко над 14% за последната седмица, а на доматите - с почти 12%.
Само допреди месец краставиците дори в обектите на големите търговски вериги, където са най-евтини, рядко беше под 4 евро килото. Сега на практика те струват толкова, колкото струваха и миналата година по същото време.
Доматите тази пролет също са твърде скъпи - най-хубавите сортове се продаваха по 5-6 и дори по 8 евро килото, но през последните седмица-две те също поевтиняха, макар и по-малко.
Основната причина за поевтиняването сега е, че започна да излиза и продукцията от родните оранжерии. Доскоро на пазара преобладаваха оранжерийните зеленчуци от Гърция и Турция, където заради по-мекия климат отоплението не е чак такъв съществен фактор. Въпреки това липсата на достатъчно продукция провокира покачване на цените. Принос за това имат и поскъпналите горива и торове заради кризата в Близкия изток.
Тенденцията към поевтиняване обхваща и почти всички останали зеленчуци напоследък, но с далеч по-малък мащаб. Тиквички, чушки, марули и почти всичко, което се отглежда в оранжерии, поевтинява последната седмица с по 4-5%.
Това обаче не се отнася за плодовете, повечето от които този сезон са предимно вносни. Лимоните дори на едро не падат под 2,11 евро за килограм, а портокалите и бананите поскъпват всяка следваща седмица с по 2-3%.
