С това решение отиващото си правителство ограничава възможностите за избор на политики и инструменти за реализацията
Спорно се оказа едно от последните решения на служебния кабинет “Гюров”, взето на 22 април. С него 1,4 млрд. евро неусвоен от ББР капитал бяха върнати в държавния бюджет. Аргументите на служебния финансов министър Георги Клисурски изглеждаха логични. Но май само на първо четене.
В синтезиран вид мотивите на служебното правителство звучат така:
след като държавата, която е принципал на ББР, през 2025 г. увеличи капитала ѝ с 2 млрд. евро, 8 месеца по-късно са заявени за усвояване 600 млн. евро. Остатъкът от 1,4 млрд. евро стои неизползван, а това са пари на данъкоплатците и те имат нужда от тях. Затова ще бъдат върнати в бюджета, за да се използват за всички видове плащания. ББР ще има достатъчно пари, за да се разплати по общински проекти от инвестиционната програма, които са за 460 млн. евро и няма да се декапитализира, защото ще има 140 млн. евро остатъчен капитал.
След очаквания първоначален шум около решението от пресцентъра на финансовото министерство добавиха няколко успокояващи аргумента - че се проверявал сигнал в публичното пространство за лоши практики в кредитирането от ББР, които нямало да бъдат допуснати. Служебният кабинет нямало да харчи тези пари, те щели да стоят във фискалния резерв и не се отразявали на дефицита. Обясниха и защо решението е взето след изборите - за да не се превръща в “политическа дъвка”.
“Единствената промяна, която ще настъпи, е, че от една сметка на Министерството на финансите средствата ще се преместят в друга негова сметка - във фискалния резерв, но реално няма да има никакво движение на тези средства, само ще се промени наименованието на сметката, по която те се държат в БНБ”, обясни статута и технологията за движение на тези пари служебният финансов министър.
Важна подробност по изпълнението на това решение е, че тъй като то променя капитала на Българската банка за развитие, освен решение на кабинета
трябва да получи одобрение от БНБ и Европейската централна банка
Ако обяснението на министъра по технологията е вярно, а то безспорно е, възниква логичният въпрос защо все пак е нужно това местене от сметка в сметка? Каква е целта? И може ли то да се окаже не просто ненужно, освен, разбира се, за имиджови цели, а и дългосрочно погрешно заради необявени или непроучени финансови ефекти.
Обективен прочит на решението за този пинг понг с държавни пари показва само един положителен и краткотраен ефект - имиджовия. За служебния кабинет и за служебния финансов министър. Оттам нататък следват поне шест аргумента по същество против това една пиар акция да струва 1,4 млрд. евро.
Първото възражение е употребата на декапитализацията като антикорупционна мярка, като се лежи обаче на лоша стара слава на държавната банка. Опитът да се пренесе тази слава в по-нови времена с информацията, че се проверявал някакъв сигнал в публичното пространство за лоши намерения, не променя фактите. А те са, че подозренията се крепят на стари данни от преди 5-6 години, защото след 2021 г. към днешна дата няма нови. А ако допуснем, че все пак е имало, то за времето от увеличението на капитала до днес те са можели да се реализират.
Средствата обаче са налични, не са раздадени
Вторият аргумент за несъстоятелността на такова решение идва от констатацията, че банката имала 2 млрд. евро, пък заявила за плащания само 600 млн. лв., а останалите просто си стояли. Не на тъмно, а на най-видимото място - по сметка на финансовото министерство в БНБ. Извън забележката, че и във фиска те просто ще си стоят, логичният въпрос е възможно ли е за 8 месеца да бъде договорен и усвоен такъв ресурс, като е известно, че в устава на банката има ограничения за размера на заемите освен когато платец е държавата.
Вероятно няма да се намери добър финансист в държавата, който да препоръча да се използва банка, макар и държавна, за пиар акции. Репутационните щети са огромни, а последиците повече от тежки: кредитори могат да започнат да си изискват връщане на парите, рейтинговите агенции могат да намалят рейтинга, който пък е знак за инвеститорите. Загубата на доверие, особено на финансова институция, трудно може да бъде оценен и като загуба на финансов ресурс, и като непредвидими последици.
Ако към този аргумент се добави и реалното намаляване на капитала, при това от основен акционер, негативните ефекти стават неизбежни и трудно предотвратими.
Декапитализирането на една финансова институция се тълкува като липса на доверие от собственика
и изпраща лош сигнал към инвеститорите и кредиторите ѝ.
Има още една подробност, която занулява аргумента как парите стоят, без да се използват, и това било неефективно.
Процедурата по декапитализация на банка неслучайно отнема месеци, изисква одобрение на регулатора, одобрение на кредиторите. И през цялото това време въпросните 1,4 млрд. евро пак ще стоят - няма да се ползват нито от банката, нито от държавата.
Финансовият министър би трябвало отлично да знае, че банките за развитие не се конкурират с търговските банки, а интервенират там, където търговските банки не могат да осигурят финансиране. Банките за развитие - в страните, в които ги има, са инструмент на държавата за публични политики и подпомагане на бизнеса и икономическия растеж до изграждане на стабилна база и възможност за привличане на частен капитал.
И не на последно място - държавата има намерение да използва спорните пари еднократно, за пенсии и заплати, според обявеното от финансовия министър. За разлика от нея, ББР може да мултиплицира десетки пъти ефекта в дългосрочен план.
Всяко решение, и това още повече, всъщност е избор между възможност за икономическа подкрепа на ключови за икономиката сектори, възможности за подкрепа в критична инфраструктура, възможност за прилагане на антикризисни мерки в случай на нужда и пренасочването им за гасене на пожари с ограничен ефект върху икономическия растеж.
Затова няма да е грешно, а дори напротив - ще се окаже важно, ако новият кабинет преосмисли това решение. За да избере своите политики и да разполага с достатъчно инструменти да ги реализира.
