Само 12 от общо 715 обработени градоопасни клетки през годината са предизвикали градушки с поражения, съобщи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките" инж. Валери Ценов. Той обясни, че всяка обработена клетка е можела да се превърне в градоносна, но намесата е спряла развитието на градушка.
По думите му данните за щетите обхващат единствено земеделската продукция и не включват инфраструктура, лични стопанства или други активи. По оценка на агенцията стойността на произведената и защитена земеделска продукция в обхванатите територии възлиза на около 2 млрд. лева.
Ценов апелира към медиите да отразяват не само случаите на паднали градушки, но и превантивната дейност на системата. „Град ще има и ще пада, но трябва да се отчита, че в огромната част от случаите той е предотвратен", добави той.
Той направи аналогия с работата на противопожарните служби, като подчерта, че тяхната ефективност се измерва не само с възникналите инциденти, а и с предотвратените щети.
Предотвратяването на градушки в защитаваната територия е резултат от постоянна работа, точност и бърза реакция, каза директорът на Регионалната дирекция „Борба с градушките" Даниела Мушкова.
През миналата година са отчетени 22 случая на градоносни процеси в областта. При 8 от тях облаците са преминали през цялата защитавана територия от 215 хиляди хектара, като от тях около 124 400 хектара са обработваема земя. „Предотвратили сме всички градушки в нашия регион", подчерта тя.
Мушкова обясни, че при подобни процеси съществува риск от сериозни щети върху земеделската продукция, които в конкретните случаи са били избегнати. Работата в дирекцията е денонощна през активния сезон, като ключови фактори за ефективността са точността и бързината на реакцията.
Тя посочи, че при получаване на сигнал системата реагира в рамките на три минути, като се изстрелват ракети към съответния облак. По думите ѝ се използва доплеров радар, който осигурява точни координати, а методът е сред доказано най-ефективните за борба с градушките.
В системата работят квалифицирани специалисти – метеоролози, инженери и ракетострелци, които ежегодно преминават обучение и доказват професионалната си пригодност.
Мушкова обърна внимание, че възнагражденията в сектора са сред най-ниските в системата на Министерството на земеделието, въпреки високата отговорност и натовареност. Подготовката на ракетните площадки изисква значителен физически труд, за който не се предвижда допълнително заплащане.
Определени са и места за изграждане на нови ракетни площадки, включени като забранени зони за въздухоплаване. За стартиране на процедурите обаче е необходимо осигуряване на финансиране и приемане на съответните бюджетни промени.
Противоградовата техника е скъпа, като изграждането на една площадка, включително инфраструктура и оборудване, може да достигне около 100 хил. лева, посочи Ценов, цитиран от БТА.
Системата за борба с градушките в района на Сливен започва развитието си през 1973 г. със създаването на полигон и определяне на ракетни площадки и команден пункт. През 1974 г. е извършено първото въздействие. В следващите години системата се модернизира с нови радари, технологии и автоматизирани метеорологични станции.
