В продължение на 40 дни на военни действия между Иран и Израел, в които се включиха и САЩ, Китай запази сравнително сдържана позиция. Пекин осъди ударите на Израел и Съединените щати и призова за защита на държавите от Персийския залив, станали мишена на ирански атаки. В същото време китайското ръководство избягваше остра реторика и не се възползва от ангажирането на американски ресурси в Близкия изток, за да засили натиска върху Тайван. Макар да има индикации за участие в дипломатически усилия за прекратяване на конфликта, Китай остана предимно в сянка.
Тази линия на поведение изглежда се промени във вторник, когато Пекин отправи остри критики към решението на президента Доналд Тръмп да наложи морска блокада на Иран и неговия петролен износ, около 90% от който се изкупува от Китай. Китайското външно министерство определи действията като „опасни и безотговорни", а президентът Си Цзинпин, в първото си публично изказване по темата, предупреди за връщане към „закона на джунглата".
В изявление, публикувано след среща с президента на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед, Си не спомена пряко Съединените щати или Доналд Тръмп, но подчерта, че международното право не може да се прилага избирателно или да се игнорира, когато е неудобно. Коментарът бе възприет като завоалирана, но ясна критика към Вашингтон.
От своя страна китайското външно министерство беше по-категорично, предупреждавайки, че американската блокада ще доведе до ескалация на конфронтацията, ще увеличи напрежението въпреки крехкото примирие и ще застраши безопасността на корабоплаването през Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава около една пета от световното потребление на петрол.
По време на конфликта Доналд Тръмп призова редица държави, включително Китай, да изпратят военноморски сили за възстановяване на трафика през протока, след като Иран го блокира като средство за икономически натиск. Пекин игнорира този призив и продължи да внася ирански петрол, като танкери от т.нар. „сенчест флот" – използвани от години за заобикаляне на санкции – продължиха да преминават през района. По данни на Би Би Си, от 1 март насам над 58 милиона барела петрол са напуснали иранския терминал на остров Харг, като по-голямата част от тях са били предназначени за Китай.
Вашингтон обяви морската блокада, след като Иран продължи да ограничава корабоплаването в Ормузкия проток въпреки временното прекратяване на огъня. Мярката се отнася само за ирански пристанища, като САЩ заявиха, че ще работят и за разминиране на водите в района. Въпреки това рискът остава висок – Иран разполага със средства като дронове, крилати ракети и бързоходни катери, с които може да атакува търговски кораби, а без устойчиво споразумение нормализацията на трафика изглежда малко вероятна.
Анализатори разглеждат блокадата като опит за оказване на натиск върху Китай да използва влиянието си върху Техеран. Макар китайската енергийна система да е диверсифицирана и до голяма степен да разчита на вътрешни ресурси, ефектите от конфликта вече се усещат. Цените на горивата нарастват, авиокомпаниите повишават тарифите заради поскъпването на керосина, а транспортните разходи са се увеличили с около 10%.
Според информация на „Блумбърг" китайските власти вече са позволили на рафинериите да използват стратегическите резерви от петрол, които се оценяват на запаси за поне 100 дни, в опит да смекчат последиците от продължителната криза.
