От 6000-те хиляди жители близо 5000 са избити
Канонизацията на баташките и новоселските мъченици преди 15 г. е едно от най-значимите събития в съвременната история на Българската православна църква. Тази годишнина ни връща към трагичните събития на Априлското въстание и към духовното величие на онези българи, които със своята жертва засвидетелстват непоколебима вяра и любов към Христос.
През пролетта на 1876 г. въстанието е потушено с изключителна жестокост, а Батак се превръща в най-трагичния символ на тези събития, тъй като от около 6000-те му жители близо 5000 намират смъртта си.
В храма "Света Неделя" хиляди хора търсят убежище, но след дни на глад, жажда и мъчения повечето от тях загиват мъченически. Техният избор е ясен – да запазят вярата си дори с цената на живота.
Сред тях изпъкват имената на свещениците Петър и Нейчо, както и на великомъченика Трендафил Керелов.
Паралелно с трагедията в Батак в Новоселския манастир "Света Троица" на 9 май 1876 г. са избити свещеници, монахини и миряни. Сред тях са духовниците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както и монахините Сусана, София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Калиста и Катерина.
След дългогодишно събиране на свидетелства за тяхното мъченичество през 2011 г.
Светият синод на Българската православна църква взема решение да ги причисли към лика на светиите.
На 3 и 4 април 2011 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", по време на тържествена света литургия, отслужена от тогавашния Български патриарх Максим, баташките и новоселските мъченици са официално канонизирани.
Ден по-рано – на 2 април – Църквата за последен път ги почита като обикновени хора с панихида. След това те вече са признати като небесни застъпници, а имената им са вписани в църковния календар.
Първото тържествено прославление се извършва на 17 май 2011 г. в Батак – дата, която остава установена за тяхната ежегодна памет.
В своето послание Светият Синод подчертава, че страданията на баташките и новоселските мъченици могат да се сравнят единствено с гоненията срещу християните в Римската империя.
Техният подвиг не е просто исторически факт, а духовен пример, свидетелство, че вярата може да бъде по-силна от страха, болката и смъртта.
Мъчениците са имали избор – да се откажат от Христос и да запазят живота си, те обаче избират обратното. Именно този свободен избор превръща тяхната смърт в святост.
В житието на баташките мъченици четем за подвига на двама свещенослужители - отец Нейчо и отец Петър.
Докато батачани се скрили в църквата и се готвели за отчаяна съпротива срещу обсадилия ги враг, турците хванали отец Петър и му отрязали главата. Дошъл ред и на отец Нейчо. Турците искали свещеникът на всяка цена да приеме исляма, защото знаели, че ако той се огъне, и мнозина от народа ще последват примера му. Свещеникът отказал.
Започнали мъченията: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му... Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: "Чалма или брадва?". Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му всичките му деца. Накрая отрязали едното му ухо, но оттам кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на другите клетници.
Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци. Между тях със златни букви на небесата е изписано името на великомъченик Трендафил (Тошев).
Палачите го набучили на кол и го пекли жив на огън. Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак – Ангел Кавлака. Ангел бил обвинен в опит за убийство на Ахмед ага и бил пронизан с петнадесет куршума. След това убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му. Летописец се потрудил да състави подробен списък на всички известни имена на страдалци от Батак, сред които са и имената на много деца.
Именно на тези младенци били най-покъртителни мъченията.
Тях често ги набивали на щикове.
В баташката църква "Света Неделя" се събрала по-голямата част от цялото баташко население. Християните в черквата били нападнати едновременно с ония, които били скрити в училището. След неуспешен опит да влязат в храма башибозуците захванали да къртят дувара, да правят в него дупки за пушките си и да убиват беззащитните. В житието се разказват подробно и най-зловещите детайли за събитията в Батак и мъченията, на които били подложени жителите му.
След потушаването на въстанието започва разследване на престъпленията на башибозука. Един от предподителите - Ахмед ага Барутанлията, е осъден на заточение в Диарбекир. Той обаче е освободен и след подписването на Берлинския договор се завръща в родния си Барутин, където заживява като богат собственик на стада добитък. През 1881 г. обаче заболява от проказа и умира в мъки, изоставен от всички, дори и от семейството си.
Подвигът на баташките и новоселските мъченици остава един от най-светлите и същевременно най-трагични примери в българската история. Техният живот и смърт свидетелстват, че духовната сила на един народ се измерва не само с победите му, но и със способността му да остане верен на своята вяра и идентичност. Днес, 15 години след канонизацията, почитта към Баташките и Новоселските мъченици остава жива. Техните мощи се съхраняват и почитат, а иконите им – изобразени от Мирослав Асенов – напомнят за тяхното духовно величие.
В иконата трагедията е превърната в тържество на вярата, подчертан е подвигът, а не ужасът
Иконата на баташките мъченици е особено интересна като композиция. Тя е дълбоко символично изображение, което съчетава историческата трагедия с богословското разбиране за мъченичеството като път към святостта. Иконата не представя просто сцена от миналото, а духовна истина – победата на вярата над смъртта.
В центъра на изображението са множеството мъченици – мъже, жени и деца, облечени в светли или червени одежди, които в православната традиция символизират чистотата и пролятата за Христос кръв. Сред тях се открояват свещениците Петър и Нейчо, както и други известни имена като Трендафил Керелов. Те са представени с кръстове в ръце – знак за тяхното изповедничество и доброволно приемане на страданието.
В композицията присъства църквата "Света Неделя" – мястото на тяхната мъченическа смърт, като храмът не е просто архитектурен детайл, а символ на убежището, превърнало се в олтар на жертвата. Около него се виждат сцени на страдание – огън, оръжия, паднали тела. Но всичко това е изобразено не натуралистично, а с духовна цел - да се подчертае подвигът, а не ужасът.
В горната част на иконата е Христос, към когото са насочени погледите на мъчениците. Това показва, че тяхната смърт не е край, а преминаване към вечния живот. Небесната перспектива е важна, защото тя превръща трагедията в тържество на вярата.
Иконата, изографисана от Мирослав Асенов, следва каноните на православната иконопис, но носи и силно национално звучене, като съчетава конкретната българска история с универсалния образ на християнския мъченик.
Според богословския прочит ииконата на Баташките мъченици не е просто художествено произведение, а "прозорец към небето", който ни напомня, че тези хора са преминали през страданието, за да се увенчаят със святост, и че тяхната жертва остава жива в паметта и вярата на народа.
