- При 85% от жертвите на домашно насилие тормозът продължава онлайн
- Насилниците хакват профилите им, следят ги през телефона, инсталират шпионски приложения, слагат тракери на колите им
Мъжът ѝ излезе за работа в 7,30 сутринта. Тя беше цялата в синини. След поредния побой, продължил цяла нощ. От 20 ч вечерта до около 6 ч сутринта. Уви едномесечното си бебе в одеяло, взе само шишето с млякото му и хукна навън. Майка ѝ едва не припадна, като я видя на прага на къщата си.
Младата жена години наред е жертва на домашно насилие. Но то не приключва след бягството. Въпреки че сменя квартала и работата си, той не я оставя на мира. Чупи прозорците ѝ, постоянно нарушава ограничителната заповед. Пише ѝ десетки съобщения на ден от различни нови профили и телефонни номера. Опитва се да разбие социалните ѝ мрежи, за да контролира с кого общува. Изпраща заплашителни послания на роднини и колеги в работата ѝ. Появява се навсякъде, където тя отиде. Оказва се, че още докато са били заедно, той е хакнал телефона ѝ и я следи чрез локацията. По-късно разбира, че има и тракер на колата, чрез който бившият ѝ знае постоянното ѝ местоположение, дори да е в друг град. Животът ѝ след раздялата се превръща в ад. За да ѝ отмъсти, той качва нейни интимни снимки в сайт за компаньонки с име и телефонен номер. За да я срине психически. Службите се намесват и профилът е свален. Но срамът остава.
Това е само една от стотиците истории на жертвите на домашно насилие у нас, които се страхуват дори да излязат от дома си, за да не бъдат убити от бившите си партньори. Домашното насилие, от което едва са се измъкнали, е преминало в онлайн тормоз, от който понякога спасение няма. Затова от фондация “Будителките” правят социологическото проучване, основано на дълбочинни интервюта с жени, жертви на домашен тормоз, членове на фейсбук групата “Не си сама - заедно срещу насилието”. То показва, че 85% от хората, които са напуснали насилническа връзка, продължават да бъдат тормозени чрез дигитални технологии. На база на изследването и на други смущаващи сигнали създават Наръчник по кибербезопасност, който има за цел да помогне на хората да разпознават дигиталното насилие, за да се предпазват от него.
“Дигиталният тормоз е най-бързо нарастващата форма на насилие срещу жени - споделя пред “24 часа - 168 истории” Преслава Фентам-Флетчър от фондация “Будителките”. - Става въпрос за социални мрежи и изкуствен интелект. Европейският съюз прие Директива 1385, свързана с този проблем, която трябва да бъде внедрена и в България до юли 2027 г. Непрестанно четем новини не само от България, но и в целия свят за манипулиране на снимки на жени и изтичането им в порносайтове. Въобще дамите имат много малко контрол върху това какво се случва с техните кадри, образи, данни. Разбира се, насилието не дискриминира половете, но изследването ни показа, че над 60% от жертвите са жени. Затова създадохме този наръчник, в който първо обясняваме какво е дигиталното насилие, какви са признаците, как да се защитят жертвите и как да получат помощ директно. Може да се обадят на телефон 112 или да подадат сигнал в дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП. Това е органът, който се занимава с тези престъпления. Дали сме дори и речник в този наръчник, за да могат хората да се ориентират какво им се е случило. Винаги може да се обадят и на Националната телефонна линия за пострадали от домашно насилие. Също така и на SafeNet - услугата на Центъра за безопасен интернет. Подготвили сме им и образци за жалби, като казваме, че колкото повече институции са сигнализирани, толкова по-добре.”
За съжаление, дигиталното насилие има много лица. Сред най-често срещаните форми са постоянни телефонни обаждания и съобщения, проследяване на локацията на телефона и инсталиране на шпионски приложения, хакване на имейли и профили в социалните мрежи, изтичане на снимки и лични данни, манипулирането им чрез изкуствен интелект, наблюдение чрез домашни устройства особено в умните домове или поставяне на тракери на автомобилите за следене на местоположението. Разпознаването на тези форми на дигитален тормоз е ключова първа стъпка към защита и търсене на помощ.
“Най-първите сигнали за възникването на този проблем у нас, които лично мен ме разтревожиха, бяха във втората година на COVID - посочва пред “24 часа - 168 истории” експертът по онлайн безопасност с над 20 г. опит в сферата Антоанета Василева, която в момента е първи вицепрезидент на експертната група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа. - Тогава започнахме да получаваме сигнали от момичета и млади жени, чиито снимки се разпространяват в групи в Telegram. Допреди една година беше абсолютно невъзможно да се прекъсне каквото и да било извършване на престъпление в тази социална мрежа, защото те не реагираха на нито една полицейска служба в Европа, включително и в България. Сега вече има промяна. Но всъщност още тогава забелязахме генералното нарастване на насилието над жени и деца, включително и онлайн. С фондация “Будителките” стигнахме до заключението, че всъщност е много важно хората да имат един бърз и лесен достъп до информация, до конкретни стъпки как да разпознаят дали са жертви на дигитално насилие и какво да направят.”
Василева създава Наръчника за кибербезопасност за хора, жертви на онлайн тормоз, който е първият по рода си в България. Защото се оказва, че много хора в България не могат да се ориентират дали са жертви на кибернасилие. В повечето случаи то е смесено с домашното и престъпникът обикновено следи социалните мрежи на жена си още преди да се разделят. Но има и друг вид - корпоративно, което се прави с цел отмъщение и уронване на имиджа.
“За съжаление, по-малко от 40% от държавите в света имат закони, които защитават жените от кибертормоз или киберпреследване - категорична е Фентам-Флетчър. - България няма такъв специфичен закон. Затова ние като фондация, която се занимава с превенция на домашното насилие и защита на правата на жените, искаме да обърнем внимание на тази форма на насилие, защото страната ни трябва да започне да се подготвя сериозно за дигиталната защита. Често ни цитират като държавата, която няма закони в тази посока. А можем да вземем пример от Испания и Великобритания, където киберпрестъпността е криминално проявление. В Англия вкараха закон, който казва, че ако до 48 часа социалните мрежи не свалят по сигнал дадени снимки или клипове, те са подсъдими.
Затова с наръчника показваме, че институциите трябва да посрещнат нуждите на тези хора. И тук се появиха различни проблеми. Например нарушаването на заповед за незабавна защита не води до последствия. Това е много често срещано. Има случаи, разбира се, в които полицията предприема каквото е необходимо - арестува престъпника.”
Екипът зад този проект всеки ден чете всякакви истории във фейсбук групата “Не си сама - заедно срещу насилието”, където много жени търсят помощ и споделят преживяванията си. “Имаше история на жена, на която умните устройства в дома ѝ я следяха чрез камери и подслушватели - разказва Фентам-Флетчър. - Много често получаваме информация за хакване на имейли и социалните мрежи. Тоест точно тези форми, които сме описали, са базирани на това, което сме наблюдавали в групата. Много често се говори за това, че жертвите имат тракери в колата. Най-неприятното са постоянните заплахи и тормозът в чатове, непрекъснатите съобщения, когато не те оставят на мира. Другото е, че публикуват лична информация без съгласие, като телефонен номер например. Социалните мрежи са най-опасни.”
По тези причини наръчникът предлага две основни стъпки на съдействие. “Първата е самоподкрепата, овластяването, защото ние вярваме, че всеки един човек, колкото и в трудна ситуация да се намира, има потенциал сам да си помогне донякъде - обяснява Антоанета Василева. - Трябва да си върнат контрола над живота, защото той е загубен. Втората е, когато ситуацията не може да се спре със собствени действия. Тогава сме посочили къде да потърсят помощ, защото от над 20 г. работя с насилие над жени и съм видяла различни истории. В три случая съм имала т.нар. порно за отмъщение. Например жена се разделя с гаджето си след дългогодишна връзка, той е огорчен и в желанието си да я нарани прави няколко неща, включително и да ѝ създаде профил в сайт за компаньонки със снимката, телефона ѝ и с адрес на местоживеене. Тоест тук има 3 престъпления, които Наказателният кодекс покрива. Имах подобен случай само с телефон и снимка срещу дама, която беше на много висока позиция в компания. Пак в подобен сайт за компаньонки бяха качили информация за нея, като зад това стоеше недоволен клиент, който искал да ѝ навреди и да ѝ наруши имиджа. И в двата случая писах на тези сайтове, защото, когато комуникираш по правилния начин със съответния сайт, в 99% от случаите те премахват профила.”
Но истината е, че понякога се получава омагьосан кръг, от който няма излизане, защото, ако някой е много упорит в това да тормози друг човек онлайн, може да го направи по много начини. Затова въпреки усилията на службите е много трудно онлайн насилието да се прекрати завинаги.
От друга страна, екипът ни откри и пробойна на институционално ниво. Отговорният орган ГДБОП се оказа, че не води статистика за сигналите за онлайн тормоз, тъй като те са “продължаваща форма на домашното насилие, а казусите се разглеждат в полицията”. Но когато са различни случаи с цел изнудване в корпоративния свят?
“В България продължава да стои предизвикателството, че полицаите, особено на ниво районно управление, не са обучени правилно как да работят със сигнали за домашно насилие и особено дигитално - допълва Василева. - Нашето законодателство и много други са фрагментирани. В смисъл - имаме престъпление домашно насилие, то се работи от полицията и елементът с дигиталната част, както и при трафика на хора, отива там. И там се къса нишката. Един мъж може да преследва жена си в реалния живот по улиците, както и да следи тя с кого си говори онлайн. Може да я следи през локацията на телефона ѝ или да ѝ сложи проследяващ софтуер или тракинг устройство на колата, за да знае къде е. В същото време да контролира и парите, които тя получава. Насилието над жени вече има смесени форми. И нашият генерален проблем е, че ние не сме толкова гъвкави.”
Това показва, че истинското бягство от насилието не свършва с една затворена врата. В дигиталния свят тя често остава отворена. И докато институциите наваксват, единственото, което не бива да се губи, е гласът на жертвите — защото именно той е първата стъпка към свободата.
*Днес от 17 часа ще се проведе онлайн семинар, в който ще се представи Наръчника по кибербезопасност. Повече информация може да намерите на страниците на фондация "Будителките".
