Цените на горивата поставиха Европа под напрежение. За да се справят с кризата, държавите реагираха с пакет от мерки - от данъчни облекчения до лимити за зареждане и намеса в цените на колонката.
У нас подходът засега остава по-ограничен. По думите на енергийния експерт Мартин Владимиров мярката в България е насочена към уязвимите групи, вместо към общо субсидиране на всички шофьори.
„Тя има само една мярка която се изпълнява в момента, а именно директно раздаване на помощи за уязвими групи, които да могат да си подпомогнат потреблението на горива с 20 евро", коментира Владимиров.
Това е и по-щадящ вариант за бюджета, защото не насърчава допълнително потребление, казва още той.
„Мнението на Центъра за изследване на демокрацията винаги е било през годините, че не е добре да се дават енергийни субсидии на калпак. Това не рефлектира в по-ниски цени за крайните клиенти, а напротив - и се увеличават цените, и фирмите получават субсидии", обясни енергийният експерт.
В други държави обаче намесата е много по-видима. В Унгария държавата ограничи цените на горивата за местните шофьори.
Колите с унгарска регистрация зареждат на фиксирани цени, докато останалите плащат пазарната цена. Сега натискът отново е върху наличностите и доставките.
На малките бензиностанции част от клиентите могат да зареждат до 30 литра на ден.
В Словения мерките са още по-сериозни. Причината е горивният туризъм от съседни държави. Съгласно новата мярка, клиентите с лични автомобили ще могат да получават не повече от 50 литра на ден, а за фирмите лимитът ще бъде 200 литра.
Държавата има най-ниските цени на горива от съседните държави, но това води и до увеличаване на търсенето.
В Испания не се налагат лимити, а по-ниски данъци. Правителството намали данъците върху горивата от 21% на 10%, което може да свали цената с до 30 цента на литър.
Освен това има и субсидия от 20 цента на литър за транспортния и земеделския сектор. Това е една от най-преките намеси на държавата в крайната цена на колонката.
В Полша всеки ден се определя таван на цените на горивата. Правителството свали акциза до европейския минимални нива и намали данъците върху горивата от 23% на 8%.
Очакваният ефект е поевтиняване с около приблизително 28 евроцента.
В Германия не субсидират цените, а опитват да ограничат резките движения. От началото на април бензиностанциите могат да вдигат цените само веднъж на ден, а нарушенията могат да доведат до глоби до 100 хиляди евро.
Целта е не толкова горивото да поевтинее, колкото пазарът да стане по-предвидим за шофьорите и бизнеса.
Най-тежка на този етап изглежда картината във Франция. Там вече има недостиг в близо една пета от бензиностанциите, а в част от веригите гориво на практика няма.
Успоредно с това бензиностанция задържа цените си под тези на пазара, което допълнително струпва шофьори на нейните обекти.
Френското правителство обяви над 70 милиона евро помощ за транспорт, земеделие и риболов, но проблемът там вече не е само в цената.
В страни извън Европейския съюз като Сърбия мерките са подобни – определяне на таван на цената всяка седмица и временно намалени акцизи за бензина и дизела.
Част от хората приемат поскъпването като очаквано в условия на международна криза, а други казват, че горивото вече е непосилно за бизнеса и за домакинствата.
На този фон според Мартин Владимиров налагането на таван на цените не води до резултат.
„Не е добре да се намесваме в пазарните взаимоотношения, тоест да се ограничават приходите на едни обекти спрямо други. Таван на цените е най-лошата стъпка, която може да наложи едно правителство. Така може да предизвикаме недостиг", на мнение е той.
България остава държавата с най-ниски цени на горивата, но с най-стабилни доставки. Засега спад на пазара на горивата не се очаква. Експерти предвиждат цените да останат стабилни.
