"В област Добрич има около 440 лекари, което на пръв поглед изглежда достатъчно. Основният проблем обаче не е в броя, а в демографската структура. Голям процент от тях са в пенсионна възраст и, ако решат да прекратят своята практика, то системата ще изпита сериозен недостиг", каза д-р Анелия Коларова, председател на Управителния съвет на Районната лекарска колегия /РЛК/ в Добрич.Според д-р Коларова проблем е недостатъчното спазване на лекарските предписания, особено в дългосрочен план.Пример в това отношение са голяма част от диагностицираните с високо кръвно налягане. Около 50% от тях не провеждат адекватно лечение, въпреки че то им е назначено.. Друг пример за това са пациентите с онкологични заболявания и по-специално тези с рак на маточната шийка, който в много страни е елиминиран, благодарение на добрата профилактика.
В Световния ден на здравето д-р Валери Веселинов - заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), изрази своето притеснение от това, че към ден днешен проблемите пред българското здравеопазване са сериозни. Той защити позицията на БЛС, приета по време на негово заседание, провело се през изминалите почивни дни. В нея се настоява за вземане на спешни мерки и незабавно подписване на анекс към действащия Национален рамков договор, чрез който да се актуализрат цените на медицинските услуги. В декларацията се казва, че разходите на лечебните заведения за енергия, консумативи, издръжка и персонал се увеличават главоломно. В същото време основният източник на средства за лечебните заведения остава Национална здравноосигурителна каса, но цените на медицинските дейности не са актуализирани от 2024 г., подчерта той. Резкият скок в разходите на лечебните заведения води до ситуация в която те не могат да компенсират тези икономически загуби, допълни още той. Официалната статистика сочи още, че за последната година и половина повишението достига 75–80%. Само повишаването на минималната работна заплата от началото на 2026 г. е довело до 13% ръст на разходите, а като се добави и инфлацията, то недостигът в системата е около 20%. „Лечебните заведения не са могъщи икономически субекти и не могат да компенсират подобно ниво на дефицит с дейност, защото не са производствени предприятия. Така този дефицит се компенсира с допълнителен труд, който обаче има свой предел. В бюджета има допълнително постъпили средства от увеличените здравноосигурителни вноски, които могат да бъдат използвани за стабилизиране на системата", добави той.
Според проучване на БЛС над 70-80% от гражданите имат доверие в своите лекари, но 60% от тях срещат затруднения при достъпа до медицинска помощ, било то заради доплащания или ограничен достъп до услуги. „До доплащане се стига, защото системата е недофинансирана. Дейностите, които се извършват, са високо квалифицирани, а една част от тях са и много скъпо струващи", каза още д-р Веселинов.От БЛС не поставят конкретни срокове за изпълнение на исканията си, но ако това, което е написано в декларацията, се прочете с разбиране, то хората, които трябва да вземат мерки, ще разберат, че това е трябвало да се случи вчера, заяви заместник-председателят на БЛС.
