Изследвания върху кучето, неговото одомашняване и ролята му в живота на древните траки, са представени в изложбата „По следите на кучето в Древна Тракия". Експозицията може да бъде разгледана до 10 юни в Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), съобщават домакините.
Авторите на изложбата представят кучето, неговото одомашняване и ролята му в Древна Тракия. Данните им показват, че кучето е първото животно, одомашнено от човека. Генетичните изследвания потвърждават, че то произхожда от вълка, като предположенията са, че това започва преди около 40 хил. г. с многократни опити и смесване на различни диви и опитомени популации из различни части на древния свят, посочват от НПМ-БАН.
„Одомашняването на животните променя значително техния облик и един от първите белези за това е намаляването на обема на черепната кутия, вероятно следствие от подбор на животни с по-малко агресивен характер. Типични външни промени са още скъсяването на муцуната и редукцията на кучешките зъби", разказват от екипа, цитирани от БТА.
По думите им анализите на находки от кучета в Тракия показват, че са били средно големи, с височина при холката 50-57 см и само единични индивиди са по-едри, с височина около 62-64 см.
„Изключение прави могилният некропол при Сборяново, където се наблюдават по-едри екземпляри, доближаващи се до размерите на вълк. Масивните екземпляри са определени като големи „ловджийски кучета" или от типа на „съвременната вълча порода", отбелязват от музея.
В изложбата са представени данни за присъствието на кучето в тракийската иконография и за различните роли, в които човекът го поставя - помощник в лова, пазач, пастир на стадата и спътник на своя господар, както и използването му в гадателски практики. Може да се видят изображения на иконографски паметници с нашийниците, използвани в Тракия - от по-обикновени въжени и кожени екземпляри до метални, с по-сложна изработка и украса, използвани за хрътките на тракийската аристокрация.
Автори на изложбата „По следите на кучето в Древна Тракия" са гл. ас. д-р Надежда Карастоянова, археозоолог в Националния природонаучен музей при БАН, Стелла Николова, докторант в Националния археологически институт с музей при БАН, и гл. ас. д-р Ели Филипова от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол" при БАН. Консултант е проф. Николай Спасов, палеонтолог в НПМ-БАН, уточняват от НПМ-БАН.
