Субсидия за държавните и общински транспортни предприятия, заради скъпите горива с цел запазване сегашните цени на билетите. Това предлага КНСБ. Предложено е и изплащане на директни компенсации от 20 евроцента на литър гориво за домакинства от райони без обществен транспорт и за юридически лица, извършващи стопанска дейност.
Ако не подкрепим транспортния бизнес и индустрията като цяло, тя със сигурност ще вдигне цените. Това е генериране на инфлацията, каза пред bTV президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той и Александър Нуцов от българската предприемаческа асоциация BESKO коментираха високите цени и възможните мерки в подкрепа на домакинствата и бизнеса.
От КНСБ настояват за незабавни мерки в подкрепа на най-уязвимите български граждани. Вече са входирали предложенията за подкрепа в деловодството на Министерския съвет. Ще бъдат изпратени и до представителите на всички парламентарно представени партии във вече закритото 51-во Народно събрание.
От Конфедерацията искат и свикване на Национален съвет за тристранно сътрудничество.
Сред предложенията е и въвеждане на таван на надценките при търговия с горива – 10% за търговците на едро и 20% за търговците на дребно. Друга предлагана мярка - 20% таван на надценките при хранителните стоки от малката потребителска кошница. КНСБ предлага и субсидия за хранителни продукти за домакинствата с ниски доходи, както и повишаване квотата на ваучерите за храна – до 1 милиард евро.
Предложените от КНСБ мерки са с временен характер.
„Тези мерки не сме си ги измислили сами. Наблюдавахме какво правят държавите членки на ЕС. Около 40 страни публикуваха на сайта си редица пакети от мерки, които вече се предлагат. В Румъния, Гърция и Хърватия пакетите се движат между 300 и 500 млн. евро за подкрепа на бизнеса", обясни Димитров.
По думите му страните започват с това, че публичният транспорт трябва да бъде подкрепен, защото той трябва да изнесе на гърба си ограниченото потребление на автомобилите. Там, където няма такъв, трябва да се компенсират хората за мобилност.
„Дизелът вече е 1,75 евро. Не знам какво трябва да чакаме да се случи, че да влязат мерките в сила. Предлагаме да действат за едно тримесечие, иначе ресурсите ще трябва да бъдат много по-големи", смята той.
Според него освен транспортните фирми и тези, които се занимават с транспорт, трябва да се види какво става с подпомагането на предприятията и бита с енергийните помощи. „Там проблемът е наистина голям. Бизнесът не може да стигне до единно виждане за енергоинтензивните сектори, които са изключително важни. Те крепят икономиката и заетостта", коментира Димитров и допълни, че средствата ще дойдат от фискалния резерв.
Нуцов поясни, че дефицитът се покачва. „Необходими са таргетирани мерки за определени индустрии в такава ситуация. Това, което е по-важно за бизнеса, е предвидимостта".
„Глобалното потребление на петрол ежедневно възлиза на около 100-102 милиона барела. От тях 60 милиона се търгуват по море. Този пазар определя цените на горивата. От тях 20 милиона барела минават по принцип през Ормурзия проток. Сега той е блокиран, затова през него минават около 7-8 милиона барела", информира той.
По думите му крайните потребители рядко виждат ползите от диференцираните ставки, но трябва да се мисли по-дългосрочно. „Иначе може с краткосрочни мерки да си причиним дългосрочни проблеми. Затова мерките трябва да са много таргетирани и да са в контекста на това как да помогнем на най-уязвимите групи и бизнеси. Няколко компании са ми споделяли, че кризата в Иран пряко влияе на тяхната работа", обясни Нуцов.
Димитров допълни, че ако не подкрепим транспортния бизнес и индустрията като цяло, тя със сигурност ще вдигне цените. „Това е генериране на инфлацията. Потреблението крепи растежа на цялата ни икономика. И ако хората спрат да плащат и купуват нафта и бензин, това ще се отрази лошо на бизнеса. Така че умерената подкрепа, при това таргетирана за нискодоходните групи, и равняваща се на около 100 евро за домакинствата, които са с доход 2 пъти прага на бедност, ще помогне икономиката да расте", коментира той.
Нуцов се съгласи, че таргетираните мерки към най-уязвимите групи може да са необходими. „Ние имаме резерви конкретно към таваните на надценките, тъй като икономическите много често водят до дефицит на определени стоки. А след като паднат ограниченията, тогава цената се вдига, което води до дългосрочна инфлация".
