Необходими са повече активни действия от страна на всички български институции за отстояването на единната национална позиция за европейското членство на Република Северна Македония. Около тази теза се обединиха президентът Илияна Йотова и български представители в Европейския парламент. Повод за срещата на „Дондуков" 2 беше подготовката и предстоящото през юни в Европейския парламент гласуване на годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя й към Европейския съюз. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.
Българските евродепутати многократно благодариха на държавния глава за срещата и ангажираността й с темата. Представителите в ЕП са единни и работят в координация по въпроса, не чувстват необходимата подкрепа на държавата в отстояването на българската национална позиция, отчитат и пасивността от страна на някои институции.
Участниците в срещата бяха категорични, че България със самочувствието на пълноправен член на Европейския съюз трябва да отстоява своята силна позиция и да настоява за изпълнението от страна на Скопие на френското предложение от 2022 г., което стана и общоевропейска позиция за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. За да започне преговори, РСМ трябва да изпълни ангажиментите си, като впише българите в своята Конституция. България и Северна Македония нямат двустранен проблем, западната ни съседка трябва да покрие европейските критерии за членство, основен от които е защитата на човешките права, подчертаха президентът Йотова и българските представители в ЕП.
В разговора бяха обсъдени опитите на Северна Македония да подмени елементи в приетата преговорна рамка, които противоречат на европейския консенсус от 2022 г. Дискутирана беше и опасността от промяна на начина на гласуване при приемането на нова държава в Европейския съюз с квалифицирано, а не с пълно мнозинство.
На срещата беше припомнен и казусът с миналогодишния доклад на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония и действията на българските евродепутати и българската страна, благодарение на които не бяха допуснати неприемливи за България формулировки. Тогава президентът Румен Радев изпрати писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС, в което категорично заяви, че България няма да приеме подмяна на европейския компромис.
Президентът Йотова и българските представители в ЕП изтъкнаха нуждата България да засили своята международна активност за отстояване на позицията си. Обсъдена беше и необходимостта от разкриването на лекторати по български език в чуждестранни университети. А Български национален културен институт по идеята на Илияна Йотова би се превърнал в мощен инструмент на културната дипломация.
