Световните цени на хранителните стоки се повишиха през март за втори пореден месец, главно поради по-високите цени на енергията, свързани с ескалацията на конфликта в Близкия изток , според последните данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикувани днес.
Индексът на световните цени на храните, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, е достигнал средно 128,5 пункта през март, което е с 2,4 на сто повече от февруари и с 1 на сто над нивото си отпреди година, предаде БТА.
Ценовият индекс на зърнените култури се е повишил с 1,5 на сто спрямо предходния месец, движен главно от по-високите световни цени на пшеницата, които са се нараснали с 4,3 на сто поради влошените перспективи за реколтата в САЩ, вследствие на сушата и очакванията за по-малко засети площи в Австралия заради по-високите разходи за торове. Котировките на царевицата в световен мащаб са се повишили леко, тъй като голямата наличност на световния пазар компенсира опасенията относно достъпността на торовете и косвената подкрепа от по-големите перспективи за търсене на етанол, свързани с растящите цени на енергията. Индексът на цените на всички видове ориз се е понижил с 3 на сто през март, подтикнат от времето за прибиране на реколтата, по-слабото търсене на внос и обезценяването на валутите спрямо щатския долар.
„Покачването на цените от началото на конфликта е умерено, подтикнато главно от по-високите цени на петрола и смекчено от изобилните световни запаси от зърнени култури. Но ако конфликтът продължи повече от 40 дни при високи разходи за ресурси и настоящите ниски маржове, фермерите ще трябва да избират: да обработват същите площи с по-малко ресурси, да засяват по-малко или да преминат към култури, изискващи по-малко торове. Този избор ще се отрази на бъдещите добиви и ще оформи предлагането на храни и цените на стоките ни за останалата част от тази година и през цялата следваща", коментира главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
Индексът на цените на растителните масла се е повишил с 5,1 на сто спрямо февруари, достигайки нива с 13,2 на сто по-високи същия период на миналата година. Международните котировки на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло са се повишили, отразявайки странични ефекти от рязкото покачване на цените на суровия петрол, което активира очакванията за по-силно търсене на биогорива.
Ценовият индекс на месото се е увеличил с 1 на сто спрямо предходния месец, обусловен от рязко покачване на цените на свинското месо в Европейския съюз (ЕС) преди засилването на сезонното търсене, както и от по-високите световни цени на говеждото месо, особено в Бразилия, където експортните наличности бяха ограничени поради намаляващото предлагане. Цените на овчето и птичето месо са отбелязали спад, отчасти поради логистични ограничения, ограничаващи достъпа до пазарите в Близкия изток.
Индексът на цените на млечните продукти се е увеличил с 1,2 на сто, движен главно от по-високите котировки на млякото на прах на фона на сезонния спад в доставките в Океания. Международните цени на сиренето са спаднали допълнително в ЕС, продиктувани от по-високото производство и слабото експортно търсене, докато в Океания са се повишили по противоположни причини.
Ценовият индекс на захарта се е повишил със 7,2 на сто през март. Нарастващите очаквания, че Бразилия, основният износител на захар, ще използва повече захарна тръстика за производство на етанол, за да противодейства на по-високите международни цени на суровия петрол, надделяха над като цяло благоприятните перспективи за глобалните доставки през текущия сезон, подкрепени от добрия напредък на реколтата в Индия и Тайланд.
