Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №3 с над 69 000 прочитания.
Новият лидер е знаел за разговора... а Израел е научил от трета страна
Ще има ли споразумение, при положение, че няма как и трите страни да се обявят за победители, а всяка това цели
Израелски и американски официални лица потвърдиха, че иранският външен министър Абас Аракчи и пратеникът на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф са провели миналия четвъртък разговор, описан като „повратна точка" в настоящата война, довел до откриването на канал за преговори с перспектива за споразумение.
Според информация, публикувана във вторник от сайта „Ynet", принадлежащ на вестник „Йедиот Ахронот", и написан от редактора по стратегически въпроси Ронин Биргман, Аракчи е казал на Уиткоф по време на разговора: „Аз съм тук, след като получихме одобрението и благословията на лидера (Моджтаба Хаменей) да приключим този въпрос възможно най-бързо, стига нашите условия да бъдат изпълнени."
Биргман пише, че телефонният разговор, който може да бъде разгледан като повратна точка във войната, показва успехите и провалите на всяка от страните в тази битка.
Американски и израелски официални лица, които не са участвали в преговорите, потвърдиха, че наистина е имало разговор. Аракчи е предал ясно послание, че „в Иран има действащ режим и законен наследник, който подкрепя споразумението и е готов да затвори досието", докато Израел е бил извън контактите.Вестник „Ал-Шарк ал-Аусат", който излиза в Лондон, цитира високопоставен израелски представител: „ Аракчи беше важно да покаже на Съединените щати какви са реалните условия в Иран, което е точно обратното на очакванията на Вашингтон и Тел Авив". Той добавя: „От друга страна, беше важно американците да знаят, че той е дошъл с официално пълномощно от властта".
Драматичен момент
Биргман коментира, че драматичността на този момент за двете страни не може да бъде преувеличена; САЩ фактически признаха властта на Хаменей-младши в Иран, след като преди това залагаха на свалянето на режима или на радикална промяна в неговото ръководство. В крайна сметка те се озоваха в преговори с този същия външен министър, с когото предишните разговори бяха затънали в застой, но този път той идваше с пряко пълномощно от върховния лидер.
Уиткоф, който не работи като държавен служител на пълен работен ден, се намираше на обществени места по време на разговора и в един от тях застана за дълго време до Джаред Кушнер, един от най-близките сътрудници на Тръмп, говорейки на висок глас и понякога повишавайки тона, което позволи на околните да чуят части от разговора.
Подробности, които по-късно се превърнаха в обмен на чернови между двете страни, сочат, че иранците са готови да предложат това, което са договорили в Женева по време на последния кръг от преговорите преди войната, както и да обсъдят прехвърлянето на високообогатен уран в Русия, но отхвърлят идеята да се откажат от програмата си за балистични ракети или да спрат напълно обогатяването на територията на Иран.
По време на разговора Уиткоф, въпреки че се намираше на обществено място, се разгневил и съобщил на Аракчи, че Тръмп е обявил, че отхвърля всякакво обогатяване на територията на Иран и че този въпрос е „неподлежащ на обсъждане".
Биргман сочи, че диалогът е предизвикал загриженост у Израел, партньор във военната кампания, но оставен извън курса на преговорите за нейното прекратяване и последствията от евентуалното споразумение.
Канал за комуникация
Тази промяна настъпи, въпреки че каналът за комуникация съществуваше още от четвъртия ден на войната, като от иранска страна в него участваше Али Лариджани, който не разговаряше директно с американците, а координираше предаването на съобщенията, докато от американска страна участваха Уиткоф и Кушнер. Но този канал остана замразен в продължение на дни поради липса на теми за обсъждане, преди Израел да ликвидира Лариджани със съгласието на САЩ, в ход, считан за доказателство за желанието да се продължи войната без ясен изход.
Биргман счита, че САЩ не са инвестирали в този канал в началото; имало е хора, които са смятали, че войната ще поеме различен курс, водещ до бързо падане на режима. Според американски източници Тръмп е бил последният, който се е отказал от тази представа.
Тръмп се е основавал на израелски оценки, които са предвиждали избухването на мащабни протести след войната, които да доведат до свалянето на режима, но мнозина в Израел и САЩ са разбрали погрешно плановете на Мосад; тъй като не е ставало въпрос за подклаждане на протести по време на войната, а само след нея, според близки до агенцията.
С течение на времето се оказа, че залогът на Тръмп за повторение на „венецуелския модел" в Иран не се е осъществил, както и че войната не е постигнала решаващи цели, било то завладяване на урана, налагане на американско-израелските условия или сваляне на режима.
Изолиране на Израел
Успоредно с това Иран блокира протока Ормуз – ход, който беше очакван от много наблюдатели, но изненада САЩ, особено централното им командване, което не беше напълно подготвено за този сценарий.
Биргман потвърждава, че американско-иранските усилия в момента са съсредоточени върху провеждането на преговорна среща тази седмица, а може би и две, като се очаква Иран да насочи атаките си към Израел с цел да задълбочи различията между Вашингтон и Тел Авив и да изолира последния.
Решен ли е въпросът? Постигнато ли е споразумение? Отговорът е: не. Трудно е да се представят три страни като победители едновременно, а именно това се стреми да постигнат всички.
Биргман стига до заключението, че „трикът", използван по-рано за обявяване на „пълна победа", вече не може да бъде повторен, при липса на решаващи резултати. Той добавя, че израелският премиер Бенямин Нетаняху вече е започнал да променя целите на войната, подготвяйки почвата за евентуално прехвърляне на отговорността за провала на плана върху иранското население.
