В ексклузивно интервю за КМГ разговаряме с известния български професор-икономист, автор на множество публикации в български и чуждестранни издания и преподавател в няколко университета – Боян Дуранкев, по повод приключилия преди дни в Пекин Форум за развитието на Китай на високо равнище през 2026 г., съобщи КМГ.
„Преходът от количество и масовост към търсене на качество, персонализация, емоционална връзка и устойчивост са в основата на китайското развитие", категоричен е известният български учен. Той пояснява още, че в сложната геополитическа среда днес, международният диалог не само е възможен, но е и безалтернативен. Въпросът не е в това дали да се води диалог, а как да се води и по какви правила. Успехът на диалога вече не се измерва с броя на подписаните договори, а със способността да се поддържат отворени канали за комуникация дори в периоди на високо напрежение", казва още професорът.
В. Проф. Дуранкев, като известен български икономист, моля да ни кажете Вашето мнение за приключили в Пекин двудневен Форум за развитието на Китай на високо равнище през 2026 г. По време на тазгодишната сесия на това важно международно събитие присъстваха стотици чуждестранни представители на мултинационални компании, на световния бизнес елит, на някои технологични гиганти. Дискутирани бяха въпроси като модернизацията и новите технологии, изкуствения интелект и различните иновационни подходи. Моля кажете ни Вашата гледна точка за ролята на тези важни фактори за развитие на международното икономическо сътрудничество, в условията на съвременната напрегната геополитическа обстановка.
О. Тази година е началната година на 15-ата петилетка (2026-2030), затова всички теми и обсъждания се развиха около темата „Китай през 15-та петилетка: висококачествено развитие и нови възможности за съвместни иновации". Те не бяха разглеждани изолирано от предишните партийни и национални решения, а бяха, продължение и обогатяване на идеите за тази 15-ата петилетка, която ще задълбочи прехода към онова, което в България винаги сме наричали „качествено нов модел на растежа", разчитащ на интензивните, а не на екстензивните фактори на този растеж, а също и на преимуществено нарастване на ползите за вътрешното потребление, без да се ограничава участието на страната в икономическата глобализация. Няма как да избегнем обстоятелството че Китай отдавна формира успешна политика не на „догонващо", а на „изпреварващо" социално-икономическо развитие; не на фокусиране върху количествените показатели на растежа, а на качествените ползи и ефекти.Чрез тази политика повече от едно десетилетие Китай е № 1 в света по брутен вътрешен продукт (БВП), по паритет на покупателната способност (ППС), както и № 1 по влияние на „меката сила". На Форума бе декларирано че през следващите пет години фискалната политика на Китай ще поставя по-голям акцент върху откритостта и споделените ползи, като ще дава възможност на страните по света да споделят ползите от неговото развитие, според министъра на финансите Лан Фоан. Това бе важно да се чуе от всички държави по света, понеже международния правов ред непрекъснато се нарушава от силата, а не от потребностите. А обещанието Китай да задълбочава двустранното и многостранното финансово сътрудничество и да съдейства за подобряване на глобалното икономическо управление, както и ще работи съвместно с други държави чрез финансови и икономически канали за справяне с глобалните предизвикателства и за постигане на по-конкретни резултати, е от глобална полза – това трябва да се чуе от всички политици по света. Допълнението, че Китай ще насърчава по-справедлива, прозрачна и недискриминационна бизнес среда, която да позволи на всички пазарни участници, включително чуждестранните компании, да се конкурират при равни условия, е насочено да бъде чуто от световния бизнес елит.Ясно и гласно, този китайски модел е алтернатива на модела, базиран върху силата и едностранните ползи, включително и на неоколониалните политики, провеждани с икономически средства на зависимости и корупционни практики. И затова е толкова привлекателен.
В. По време на форума бяха задълбочено обсъдени актуални теми като „новите форми на потребление", „изкуствения интелект" и „отварянето на сектора на услугите". Тези области са важни насоки за насърчаване на висококачественото икономическо развитие на Китай и са в съответствие с тенденциите на новата вълна на глобалната технологична революция и индустриална трансформация. Кажете моля нещо повече за тези нови форми на потребление и приложението на изкуствения интелект?
О. Наистина, много е важно да се онагледят тези нови посоки на развитие, понеже те остават неясни за незапознатите с тях – а това е огромната част от хората, живеещи в това, което популярно се нарича Запад.
Според наличната информация, „новите форми на потребление" ще са ключов двигател за икономиката на Китай по време на 15-ата петилетка. Те се основават на дигиталните технологии, иновациите и променящите се нагласи на хората.
Например, идеите се насочени в няколко основни посоки.
Първо, в развитие на цифровото и интелигентното потребление. Това е най-динамичната област, движена от технологии като изкуствен интелект (AI), големи данни и виртуалната реалност. Тук се причисляват т.нар. „интелигентни продукти", които включват новите поколения смартфони с AI, интелигентните часовници, очилата за добавена реалност, както и продуктите за „интелигентния дом". Те стават все по-разпространени благодарение на политиките за подмяна на стоки, прилагани в Китай. Но не само хардуерните и софтуерните промени попадат в този категория, а и новите модели на потребление чрез развитието на платформите за директни продажби чрез стрийминг (livestream e-commerce) и социалната търговия. Тенденцията е услугите да преминават от „човек търси услуга" към „услугата намира човека" чрез интелигентни агенти (AI agents), които могат да планират пътувания или да управляват здравето вместо нас.
Второ, в развитието и насърчаването на екологично и здравословно потребление. Хората все повече търсят продукти и услуги, които са полезни за тях и за околната среда. От една страна, това са екологичните продукти – и в Китай, и по света нараства търсенето на зелени органични храни, както и на уреди и мебели от устойчиви материали. От друга страна, това е моделът на живот, който вече се насочва към здравословен начин на живот. Чрез този модел нараства интересът към спортни стоки, уелнес услуги и здравословно хранене. Но този модел включва и развитието на „икономиката за белите коси" (продукти и услуги за възрастните хора) и „икономиката на грижите за децата".
Трето, в обогатяването на емоционалния контекст на потреблението и икономиката на преживяванията. Съвременните потребители, особено младите хора, търсят не просто продукт, а смисъл, идентичност и преживяване. Три са основните посоки и прояви на този нов икономически феномен: „Икономика на първото представяне" (Debut Economy), при която става дума за феномена около откриването на нови магазини, пускането на лимитирани продукти или организирането на първи събития, които привличат огромен интерес; „Икономиката на IP и колекционерски стоки", като пример за нея е феноменалният успех на марки като Pop Mart със своите колекционерски играчки, които създават силна емоционална връзка с потребителите; „Икономиката на културно и туристическо изживяване", която се представя чрез нови форми на туризъм като леден и снежен туризъм, селски туризъм, както и културни продукти, които съчетават традиционно китайско наследство със съвременна естетика (т.нар. „guochao" или „китайски шик").
Накрая, но не по важност-развитито на икономиката чрез нови сценарии за потребление в „триизмерното пространство". Благодарение на технологичния напредък, потреблението излиза от традиционните рамки. Появи се и функционира успешно т.нар. „нисковъздушна икономика", включваща използването на дронове за доставка на стоки (напр. лекарства в отдалечени райони) и туристически полети с електрически летателни апарати (eVTOL) за въздушни обиколки. Обогати се и виртуалното и разширеното потребление чрез използването на VR/AR технологии за виртуално пробване на дрехи, интерактивни изложби и потапящи игри, които смесват физическия и дигиталния свят. Общата философия, която обединява тези нови форми, е преходът от стремеж към количество и масовост към търсене на качество, персонализация, емоционална връзка и устойчивост.
В.И като продължение на предишния въпрос - има ли китайски чудеса на роботиката и на изкуствения интелект, които учудват Запада и света като цяло? Как оценявате приноса на Китай във висококачественото и иновативно развитие и модернизацията в глобален мащаб, особено през настоящата година, която е първата от 15-годишната петилетка (2026-2030) на страната?
О. Китай учудва света с три икономически феномени: ниска цена, високо качество и бързина на внедряване на иновациите. Например, стойността на DeepSeek с ниската си цена и високата ефективност наистина шокира Запада - исторически обрат, който постави под въпрос технологичното лидерство на САЩ. През януари 2025 г. DeepSeek представи своя модел R1, който по своите способности се сравнява с тези на американските гиганти като OpenAI и Google. Това, което разтърси Запада обаче, не беше само технологията, а огромната ефективност: свръхниска цена, понеже DeepSeek обяви, че е обучен за около 5,6 милиона долара – сума, която е нищожна в сравнение със стотиците милиони, харчени от компании като OpenAI. Чрез него Китай демонстрира, че може да постигне световни резултати, използвайки по-малко на брой и по-малко мощни чипове, заобикаляйки по този начин американските санкции за износ на най-модерните от тях. Това доведе до паника на финансовите пазари, като в деня след обявяването, акциите на NVIDIA (производителя на чипове) се сринаха със 17%, изтривайки 600 милиарда долара от пазарната си стойност, а акциите на Broadcom и ASML също паднаха рязко, тъй като инвеститорите се уплашиха, че огромните инвестиции в скъпи чипове може да се окажат ненужни .
Друго „китайско чудо" е роботиката и физическия изкуствен интелект. Ако DeepSeek шокира Запада с кода си, то следващата вълна идва от „металните" продукти. Според анализатори и медии като Washington Post, следващото голямо „чудо" няма да е чатбот, а китайските роботи, които променят глобалната икономика. Експертите твърдят, че Китай вече е на път да доминира в т.нар. „физически изкуствен интелект." Според данни от 2025 г. Китай се представлява с над 80% от световните инсталации на човекоподобни роботи и заема повече от 50% от световния пазар на индустриални роботи. Това е китайска революция в прехода към безлюдни технологии и безхартиени канцеларии.
Западът, общо взето, гледа с тревога на този напредък. И има защо! Китай постига тези изумителни икономически и индустриални научно-технически революции по свой и оригинален начин. Ключовият фактор е че Китай го постига чрез координация на цялостната верига на доставки, като по този начин контролира голяма част от глобалната верига за производство на роботика. А САЩ и Европейският съюз силно зависят от китайски компоненти и крайни продукти. Освен това, Китай осигурява ниска конкурентна цена, като използва мащабно производство (напр. при електромобилите), за да намали наполовина разходите за хардуер. По този начин прави роботите и новите технологии достъпни за всеки по света, точно както направи със смартфоните и електромобилите. Освен всичко това, Китай изгражда отлична инфраструктура за данни чрез мрежа от национални центрове за събиране на данни (вкл. в Съчуан, Пекин, Шанхай), за да „учи" роботите в реална среда, а Западът изостава в изграждането на подобна мащабна държавна инфраструктура за обучение на роботи.
В момента се очертава интересно разделение в надпреварата между САЩ и Китай – двата титана в изкуствения интелект и технологиите. САЩ разчитат на изключителна изчислителна мощност. Те харчат стотици милиарди долари за суперкомпютри и най-модерните чипове на NVIDIA, за да създават най-мощните модели със затворен код (като GPT-5). Китай залага на икономичност и скорост на внедряване. Компаниите пускат отворени модели (open-source), които са евтини и могат да се използват широко. Тяхната сила е не само в софтуера, но и в способността бързо да произвеждат и внедряват милиони роботи във фабриките и домовете. Макар засега американските компании да поддържат лека преднина в най-сложните изследвания, Китай има ясна стратегия да спечели надпреварата чрез масовото разпространение на изкуствения интелект в реалния свят.
В. Светът преживява днес сериозни трансформации, които засягат всички икономически модели и променят дори мисленето на политици и икономисти. Възможен ли е международен диалог при тези нови условия и в каква посока?
О. Съвременният свят преминава през трансформации, които обхващат икономиката, технологиите, енергетиката и геополитиката. В тази сложна среда международният диалог не само е възможен, но и е безалтернативен. Въпросът не е в това дали да се води диалог, а как да се води и по какви правила.Еволюцията на международния диалог днес се движи в няколко основни направления.
Първо, осъществява се преход от глобализация към „многостранност на интересите". Дълги години диалогът се градеше около унифицирани модели - най-вече западната икономическа доктрина и международни „правила". Днес се наблюдава преход към диалог, който търси баланс между различни системи. Приемат се множество модели, като различните икономически модели (китайският, европейският социален пазар, американският технологичен) вече не се възприемат като временни аномалии, а като съвременни реалности. Диалогът се фокусира върху „ко-операция" (co-opetition) – сътрудничество в областите на взаимен интерес и конкуренция в стратегическите сектори. Междувременно тече процес и на ясна регионализация вместо универсализация. Мащабните многостранни споразумения от типа на СТО (Световната търговска организация) все по-трудно се договарят, ако въобще се договорят някога. Вместо това диалогът се измества към регионални платформи като Източноазиатското всеобхватно икономическо партньорство, Африканската континентална зона за свободна търговия или двустранни коридори.
Второ, нова е и посоката на международните дискусии, но тя е насочена към дериска и „малките, но значими стъпки". В контекста на засилената конкуренция между Великите сили, възможностите за цялостни „големи сделки" са ограничени. Реалният международен диалог днес върви в посока на де-риск (de-risking) и секторно сътрудничество към зелените технологии и изкуствения интелект, прилаган за сигурността. Зелените технологии и сдържането на неблагоприятните климатични промени са една от малкото области, където диалогът не само продължава, но и се задълбочава и въпреки търговските напрежения, сътрудничеството в областта на възобновяемата енергия, батериите за електромобили и въглеродните пазари остава приоритет, защото тук заплахите (от глобалното затопляне) са общи. Изкуственият интелект и киберсигурносттта също попадат в сферата на интензивния международен диалог, с мисъл как да се регулира изкуственият интелект. Посоката е към създаване на рамки за безопасност – опити да се установят червени линии (например недопускане на автономни оръжейни системи без човешки контрол), преди технологията да изпревари регулациите.
Диалогът върви в посока на търсене на нови баланси. След шоковете от пандемията и геополитическите конфликти, водеща тема е как да се запази ефективността на глобалните вериги на доставки, като същевременно се намали уязвимостта от зависимости. Една от най-съществените промени в международния диалог е промяната на участниците. Докато традиционният трансатлантически диалог (САЩ – Европейски съюз) остава важен за Запада, все по-голяма тежест придобива гласът на развиващите се икономики, в които акцентът не е върху налагането на правила „отгоре надолу", а върху развитието на инфраструктура и достъп до технологии. Диалогът днес включва критичен дебат за това дали международните институции, създадени през 20-ти век (като МВФ и Световната банка), могат да отговорят на нуждите на 21-ви век. Има нарастващо търсене на реформи, които да дадат по-голяма тежест на новите икономически центрове.
Политиците и икономистите днес са принудени да преосмислят даже речника си. Старите понятия като „свободен пазар", „пазарна икономика" и „капитализъм" вече са не само недостатъчни, но и зловредни в някои отношения. Идеологическите спорове отстъпват място на конкретни въпроси – къде да се набавят суровините за прехода към зелена енергия, как да се осигури достъпът до модерните чипове, как да се управляват демографските промени. Водещите икономики признават, независимо от политическата си система, че държавата играе ключова роля в стратегическите инвестиции и иновациите. Диалогът се води около това как да се съгласуват националните индустриални политики, за да не водят до разрушителни протекционистки войни.Възможността за международен диалог днес е в пряка зависимост от способността на участниците да „се съгласяват, без да са съгласни за всичко". В този контекст, успехът на диалога вече не се измерва с броя на подписаните договори, а със способността да се поддържат отворени канали за комуникация дори в периоди на високо напрежение, защото именно липсата на диалог в условията на дълбока трансформация крие най-големи рискове.
