20-те най-големи авиокомпании в света са загубили около 53 милиарда долара от пазарната си капитализация, откакто на 28 февруари започна войната между САЩ и Израел срещу Иран, съобщи „Файненшъл таймс".
Цените на самолетното гориво се удвояват, а мениджърите предупреждават за възможен недостиг в рамките на няколко седмици, тъй като секторът се сблъсква с това, което изпълнителен директор описва като най-тежката криза от времето на пандемията от COVID-19.
Инвеститорите също така засилват залозите си за по-нататъшни спадове.
Изпълнителният директор на EasyJet Кентън Джарвис заяви, че конфликтът е най-тежката криза за сектора, откакто пандемията блокира въздушното пространство през 2020 г.
„Цените на горивото също скочиха значително след нахлуването в Украйна през 2022 г., но сега са се повишили още повече", каза Джарвис.
Той добави, че цените на акциите на авиокомпаниите вероятно ще се възстановят бързо, веднага щом войната приключи.
„Мисля, че ще реагират бързо, ако бъде обявено примирие", посочи той.
Уили Уолш, генерален директор на Международната асоциация за въздушен транспорт и бивш шеф на British Airways, заяви, че сътресението по-скоро наподобява проблемите с трансатлантическите полети след 11 септември, когато търсенето на такива полети значително спадна.
„Това е по-голям проблем с предлагането, отколкото сме виждали досега", предупреди още Уолш.
Цената на авиационното гориво, което съставлява около една трета от разходите на авиокомпаниите, се е удвоила от началото на войната и продължава да нараства. Цената на суровия петрол тип „Брент" на международните фючърсни пазари е 112,190 долара.
Изпълнителният директор на Lufthansa Карстен Шпор заяви, че по-високите цени неизбежно ще се отразят на пътниците.
„Средната ни печалба е около 10 евро на пътник, няма как да поемем допълнителните разходи", каза Шпор, добавяйки, че се опасява, че по-високите цени могат да намалят търсенето в дългосрочен план.
Мерките, включително споразумението на страните членки на Международната енергийна агенция да освободят 400 милиона барела от стратегическите петролни резерви, предоставянето от САЩ на временни изключения от санкциите за руския петрол и суспендирането на определени морски закони, не са били достатъчни, за да спрат покачването на цените на петрола.
Джарвис от EasyJet заяви, че доставчиците са гарантирали доставките за следващите три седмици, но не са дали никакви уверения за периода след това.
„Никой не ни казва: „Нямаме непосредствени проблеми за следващите шест седмици", защото не са готови да го кажат", заяви Джарвис.
Изпълнителният директор на Air France-KLM Бен Смит заяви, че превозвачът подготвя планове за действие при извънредни ситуации, включително съкращаване на полетите до части от Азия.
„Днес изготвяме планове за сценарии как ще се справим с недостига на гориво", каза Смит. Той отбеляза, че Югоизточна Азия е особено уязвима.
„Югоизточна Азия е много по-зависима от горивото, идващо от Персийския залив, отколкото Европа. Можем да се снабдим с гориво от Европа, но когато отидем в град в Югоизточна Азия, няма да можем да върнем самолета обратно. Ако няма гориво, не можеш да летиш", добави той.
