Силвия Пейчева е член на Контролния съвет на Националния борд по туризъм и представител на "Ви Ай Хънтинг" ООД. Тя е адвокат с дългогодишен професионален опит в правната, финансовата и управленската сфера. Има магистърка степене по право от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и по международен бизнес и мениджмънт от Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов. Работи по правни казуси, свързани с регулаторните режими, концесиите, обществените поръчки, управлението на територии, опазването на околната среда и нормативната рамка на туристическата дейност, включително баланса между икономическо развитие и обществен интерес.
"24 часа" я потърси за мнение относно това как се отразяват международните конфликти върху възможностите за туризъм.
- Г-жо Пейчева, българският туризъм ще понесе ли големи щети заради сложната обстановка в Близкия Изток?
- Ще ви изненадам, но гледам на този етап като на шанс да си върнем българските туристи. Ще направя аналогия с пандемията. Тогава имаше ограничения и повечето българи предпочетоха да останат в родината си. Сега, в толкова тежък военен конфликт, който няма изгледи да затихне скоро, българите трудно мога да пътуват на Изток. А дестинациите в тази част на света се оформиха като фаворит за сънародниците ни през последните години.
Сега е точният момент туристическият бранш у нас да грабне тази възможност и да докаже на българите, че има какво да им предложи. Мисля, че ако успеем да оферираме конкурентна услуга на сънародниците ни, те винаги ще предпочетат България вместо Гърция, Франция или Италия например. Туристическият бранш до известна степен е длъжник на българите. Време е да насочим приоритетно усилията си към тях, а след това да помислим как да привлечем и чуждестранните туристи.
- Какво може да задържи българите в родните курорти?
- Най-напред трябва да започнем да ги ценим, да са отнасяме към тях като с най-ценните си гости, къквито са на практика. С годините и след като имаха възможност да пътуват извън граница, сънародниците ни си изградиха доста точни критерии за това каква услуга заслужават.
Не винаги става дума за изключителен лукс или най-бюджетното решение. Българинът е склонен на инвестира в свободното си време, ако знае, че ще разполага с поддържана леглова база, добра храна, атракции и възможности за активности в района, където е отседнал.
През лятото са важни чисти и добре поддържани плажове, качествена храна, атракциони и възможности за нощен живот. В зимните курорти от изключително значение са поддържаните писти с добра свързаност помежду им. Нямаме върхове високи 3000 метра, но можем да изградим достатъчно добре планирани и свързани писти и съоръжения, съобразени с природните дадености на родните планини. В тази връзка изграждането на нови писти и съоръжения трябва да спре да бъде тема табу. В Стара Европа са изградени достатъчно добри писти. Скиорите и сноубордистите могат да изкарат ден на пистите без да повторят маршрут. Щом там са намерили начин да изградят инфраструктура и да опазят природата, значи и ние можем да го направим.
След като изградим писти и съоръжения, ще успеем да предложим услуга на световно ниво. Зимните ни курорти предлагат добра леглова база, атракциони, възможности за качествено хранене и дори атрактивен нощен живот. Но по отношение на развитие на пистите и съоръженията имаме да догонваме европейските курорти. Докато не наваксаме в това отношение, няма да можем да предложим цялостна услуга на световно ниво.
Хотелските и ресторантьорските ни услуги са наистина на световно ниво. Това е пътят, за да може да напомни на българите, че си струва да избират българските курорти, вместо австрийските, италианските или швейцарските.
Мога да дам пример с един от най-новите ни зимни курорти - Мальовица. Преди години красивата природа там беше почти недостъпна. Първо в Мальовица започна да се обновява легловата база. Хотелиерите инвестираха време и средства, за да поддържат и гарантират целогодишна достъпност на курорта. Така българите вече имат възможност да се насладят на красивата природа там, както и да почиват при изключително добри условия.
Затова на инвеститорите трябва да спре да се гледа с недоверие. Те са партньорите на туристите, които осигуряват безопасни условия и достъп до природните красоти. Мальовица например има амбицията да се превърне в първия енергийно неутрален курорт у нас. Това е добра основа за развитие на зелен туризъм, където човекът и природата са в хармония.
- А как може да привлечем чуждестранните туристи?
- България все още има лек екзотичен привкус за европейските туристи. У нас те могат да са спокойни за безопасността си, но едновременно с това могат да усетят ехото от духа на соца, да се насладят на красива природа с девствени кътчета. Само на час-два с кола или самолет можеш да смениш планинския пейзаж с морски, като си намериш добър хотел на конкуренти цени, вкусна храна и интригуващи туристически и природни забележителности.
Но страната ни трябва да положи константни усилия да се промотира навън. Трябва да сме старателни и в съхраняването на местните вкусове и продукти. Имаме добра кухня, трябва да можем да я развием и поднесем по атрактивен начин на чуждестранните туристи. Добре е държавата да подкрепя семейния бизнес и родните ферми, които съхраняват типичните вкусове. Гърция и Италия ни дават добър пример в тази посока. Можем да стъпим на него и да го развием, но следвайки българските кулинарни и земеделски традиции.
Страната ни разполага с отлични възможности за туризъм. Трябва да се възползваме от тях и да ги развиваме с подкрепата на държавата.
