С продължението на националната програма ще се обновят още 3 хил. блока, а трябват пари за общо 82 хиляди
От сегашните 4% санирани жилищни сгради в България до 2035 година те трябва да достигнат 16%. Това обаче ще стане само частично със 100% покриване на разходите, а след това - с 30% грант и гаранции за кредити пред банките. Тези гаранции ще покрият разликата в оскъпяването, така че
хората да теглят заеми само с 1% лихва
Това съдържа националната стратегия за обновяване на сградния фонд, чийто проект представи в понеделник служебният министър на регионалното развитие Николай Найденов.
През декември проектът бе изпратен на Европейската комисия, чието изискване е всяка страна членка да изработи такава стратегия за саниране с хоризонт до 2050 г. България е една от седемте държави, които вече имат разработен план. Очаква се до месец-два да се получат забележките и най-вероятно окончателно одобреният документ ще влезе в сила до края на годината.
За енергийно обновяване на жилищните сгради до 2035 г.
са нужни 11 млрд. евро,
а за нежилищните – още 8 млрд. евро. Сметки за целия период до 2050 г. не са правени, защото никой не може да прогнозира колко ще струват строителните материали дотогава.
Финансирането на всички дейности ще дойде от Националния фонд за декарбонизация, който вече има управителен съвет, а до края на април ще бъде избран и фонд-мениджър. В този фонд от догодина ще се събират част от приходите от търговията с емисии, а засега е сигурно, че ще оперира и с предвидените още миналата година 2,5 млрд. лева за продължаване на националната програма за саниране, чийто първи етап започна още през 2016 г. По-нататък във фонда ще влизат и всички европейски средства, предвидени за енергийно обновяване на сградния фонд (виж по-долу).
Около една четвърт от парите за националната програма – 600 млн. лв., бяха предвидени в проекта за бюджет за 2026 г., който така и не бе приет и сега трябва да влязат в редовния бюджет, когато бъде гласуван. Поетапно до 2030 г. хазната трябва да предвиди и останалите средства, които са за многофамилните жилищни сгради и поне според замисъла ще бъдат похарчени така, че да се покрият 100% от разходите на хората.
Това ще става по досегашните правила, т.е. собствениците на апартаменти в блоковете трябва да регистрират сдружение на собствениците, което да кандидатства. По всяка вероятност регионалното министерство ще продължи да координира дейностите, а общините ще посредничат между хората и МРРБ.
При сегашните цени на строителните материали, енергията и труда тези 2,5 млрд. лева биха стигнали за саниране на около 3 хиляди средноголеми жилищни блока. Това са приблизително около 4,5% от всички. До 2050 г. обаче ще трябва да се санират общо 82 хиляди блока.
Паралелно с този процес ще действат и нови програми, като първоначално
акцентът при тях ще е върху санирането на еднофамилни къщи,
които са над 1 милион, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев.
В стратегията няма подробности за начините, по които ще се финансира това енергийно обновяване, но според един от авторите на стратегията - Драгомир Цанев, това ще стане с помощта на нови финансови инструменти.
При тях декарбонизационният фонд ще гарантира пред банките отпускането на потребителски кредити на хората, които ще подобрят топлоизолацията или ще вложат пари за нови източници на енергия. Гаранцията ще покрива разликата между 1% лихва, която ще изплаща клиентът, и пазарната лихва по потребителските кредити. Към момента средната пазарна лихва е 9,05%, а ГПР-то - 9,37%.
Освен това фондът трябва да отпуска и известна част от сумата като грант. Най-големият спор до окончателното приемане на стратегията е какъв да е този дял.
Според Цанев
реалностите са за около 30% от необходимата сума,
за да може повече хора да имат достъп до средствата за саниране и така да се изпълнят целите на стратегията. Според други консултанти по подготвянето на документа делът може и да е малко по-висок, но
в никакъв случай няма да мине 50%
Друг финансов инструмент, предвиден в стратегията, са ЕСКО-договорите. При тях банките ще отпускат кредит, чиято лихва също ще е ниска, защото ще се финансира от декарбонизационния фонд. Изплащането на заема обаче става с парите, които гарантирано са спестени от енергийните разходи. Например ако сега една сграда харчи за отопление и охлаждане по 5 хиляди евро месечно, а след санирането този разход падне на 2500 евро, остатъкът до 5000 евро служи за изплащане на заема.
Тази схема обаче е по-подходяща за публични сгради, защото е обвързана с точно измерване на резултатите от топлоизолирането, а затова е нужно подробно обследване от квалифицирани експерти.
За да се ориентират хората по-лесно в сложната материя, стратегията предвижда да се създадат т.нар. one stop shop, първоначално във всеки областен град, а след това и по общини.
Това са центрове, в които на едно място ще бъдат събрани специалисти,
които да помагат на хората да попълват документи и да кандидатстват за средства, да им помагат да се ориентират при избора на експерти за обследването на сградите и на строителни фирми за извършване на ремонтите. В тях ще има и изнесени работни места на банките.
Стратегията предвижда такива one stop shop да има на всеки 80 хиляди души население, но според консултантката Цвета Наньова това ще бъде постигнато на по-късен етап. Засега със сигурност те ще действат на ниво областен град.
2 млрд. идват от два еврофонда, но трябват още около 7 млрд.
Два европейски фонда осигуряват допълнително приблизително 2 млрд. евро за саниране в България. Това са Фондът за справедлив преход и Социалният климатечен фонд, съобщи зам.-министърката на регионалното развитие Дора Янкова.
И двата обаче финансират повишаването на енергийната ефективност на сградите по различен начин. Фондът за справедлив преход осигурява приблизително 1,2 млрд. евро, но само за общините от трите въглищни региона в България - Стара Загора, Кюстендил и Перник.
За саниране на жилищни блокове са отделени приблизително половината пари, като там специален акцент е поставен върху енергийно бедните, за които е поето 100% от финансирането.
Социалният климатичен фонд предвижда за саниране на жилища да се дадат общо 768 млн. евро - 568 млн. евро за блокове и 200 млн. евро за еднофамилни къщи, но при тях предимство ще имат хората, които получават енергийни помощи.
Общо това прави 1,968 млрд. евро, а заедно с парите за предстоящото продължение на националната програма това прави, грубо пресметнато, към 3,5 млрд. евро. Следователно остава да се намерят още над 7 млрд. евро, за да се изпълнят европейските изисквания до 2035 г.
Декарбонизационният фонд ще разполага и с част от приходите на България от търговията с квоти за парникови газове, които през последните години варират между 800 млн. и 1,2 млрд. евро годишно. За деветте години до 2035 г. това осигурява необходимата за саниране сума. По закон обаче сега по-голямата част от тези пари отиват във фонда за сигурност на енергийната система, който покрива дефицитите в енергийната система и компенсациите, които получава бизнесът за скъп ток. Занапред 25% от средствата ще трябва да отиват в декарбонизационния фонд.
