В писмо до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите от Районен съд – Кюстендил, подкрепени от колегите им от Окръжен съд – Кюстендил, изразяват недоволството си от начина, по който функционира модул „Централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела, интегриран с Единния портал за електронно правосъдие" към Единната информационна система на съдилищата / ЕИСС /. Те не отричат, че целите са да се постигне равномерно натоварване на районните съдии, но смятат, че реализираният на практика „продукт" създава редица проблеми.
На първо място, съдиите от Кюстендил считат, че в стремежа да бъде постигната равна натовареност на съдилищата, се стига до прекомерно натоварване на отделни съдии „чрез засипването им със заповедни производства". По всяко от тях следва да се предприемат действия в кратки срокове / три дни /. Когато съдът трябва веднага да отхвърли заявление, частично или изцяло, поради наличие на неравноправни клаузи или недействителност на договор, въз основа на който се претендира вземането, а тези случаи са все по-чести, дължината и съдържанието на разпорежданията на съдилищата за отхвърляне на заявления наподобяват съдебни решения. Съдиите посочват, че само за два месеца има отделни съдии от страната, на които са разпределени по 300 нови заповедни дела.
Друг акцент в писмото е за съществуващите възможности за злоупотреба със заповедното производство, водещи до ненужно натоварване на съдилищата. „Всяко второ или трето заявление е основано или на неравноправни клаузи, или на недействителен потребителски договор, въпреки че практиката на съдилищата в тази насока е трайна и непротиворечива. Целта на заявителите е да попаднат на съдия, който ще уважи заявлението им. Факт е, че потребителите често не възразяват срещу заповедите, защото се намират в по-слаба позиция, не разполагат с нужните знания, отсъстват и т.н. Точно поради тази причина, законодателят е предвидил задължение на съдилищата да следят за неравноправни клаузи и недействителност на договорите, въз основа на които се претендират вземания в заповедното производство", посочват съдиите от Районен съд Кюстендил. Дават примери и с това, че заявителите все по-често образуват паралелни дела, оттеглят заявленията си, щом заявленията им бъдат частично отхвърлени и др. подобни практики, в резултат на което извършената от съдията работа се оказва напразна.
Съдиите правят предложения при разпределение на делата да се отчита личната натовареност на конкретен съдия, да се предвиди максимален брой заповедни дела, който да се разпределя на конкретен съдия на ден. Настояват още в дни, в които масово отсъстват съдии от страната – например по празниците и в условията на грипни епидемии, по изключение в разпределението да се включват всички съдии, дори и от съдилищата, които по принцип са изключени, да се разкрият нови щатни бройки за съдебни помощници и съдебни деловодители в съдилищата. Искат при определянето на коефициента на натовареност на съдията да се отчитат делата, по които съдията е отхвърлил заявлението частично или изцяло поради наличие на неравноправна клауза или недействителност на договора, от който произтича вземането. Настояват да се предвиди едноседмичен или двуседмичен срок за произнасяне на съда в заповедното производство, считано от момента на постъпване на заявлението или уточнението на заявлението, както и да се премахне възможността за предявяване на осъдителен иск за отхвърлено вземане поради наличие на неравноправни клаузи или недействителност на договора, от който произтича вземането. Настояват на съдията да не се разпределят заповедни дела три дни преди планиран отпуск, а делата, които са разпределени в ден, в който се намира в отпуск по болест, да се преразпределят на всички съдии в централизираната система.
Съдиите от Районен съд Кюстендил коментират в писмото си, за невъзможността заповедното производство да се води само електронно. Налице е невъзможност само с помощта на системата да се следят всички заповедни дела.
„Намираме за съществен пропуск, че ЕИСС е така организирана, че делата не могат да бъдат разглеждани хронологично – актовете на съда, иницииращите и съпровождащите документи, и съобщенията са в отделни секции, в отделна хронология", коментират районните съдии от Кюстендил и посочват редица проблеми с примери от практиката при обработката на този вид дела в ЕИСС.
Съдиите акцентират и на редица проблеми с работата на връчителите и ЕИСС, които водят до неправилно изчисляване на срокове за нотификации в ЕИСС, невъзможност да започне да тече срок, заради липса на посочена дата и др.
