Великотърновският апелативен съд потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража" за подсъдимия по делото „Сияна". Апелативният съд потвърди определението на Окръжен съд – Плевен, с което искането на шофьора за по-лека мярка бе оставено без уважение.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия срещу определението на ОС-Плевен.
Съставът на въззивния съд споделя извода на първата инстанция, че по отношение на подсъдимия Г. Б. А. не е отпаднала реалната опасност от укриване. Видно от обвинителния акт, той е предаден на съд за извършено тежко престъпление, за което в санкционната му част е предвидено наказание от пет до петнадесет години. Опасността от укриване се изважда както от тежестта на предвидената санкция за извършеното престъпление, а така също и от високата му обществена опасност, с оглед причинения изключително тежък съставомерен резултат. Този резултат значително надхвърля минимално изискуемия такъв за съставомерност на деянието по този квалифициран състав. По отношение наличието на реална опасност от укриване към тези обстоятелства следва да се вземат предвиди и наличните по делото данни за личността на подсъдимите – работата му като международен шофьор от много години, свързана с често напускане на пределите на страната, съчетано с липсата на трайни семейни връзки, които да го задържат в страната, които налагат съществуването на реална, а не на хипотетична опасност от укриване.
Въззивният състав е отхвърлил доводите на защитата, обосноваващи необходимостта от изменение на мярката за неотклонение поради промяна в обстоятелствата като неоснователни.
Съставът приема също така, че не е налице продължителност на задържането, както и че взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража" не е прекомерно тежка и не е в извън разумния срок. С оглед изложеното, към настоящия момент липсват основания за изменението и в по-лека такава.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно.
