Инфекцията с хламидия пневмония води до смърт на нервни клетки и натрупване на амилоид-бета протеина, който е основен белег на деменцията
Често срещани бактерии, които причиняват синузит и пневмония, могат да задържат в окото и в мозъка в продължение на много години и да активират болестта на Алцхаймер. Хубавата новина е, че откритието насочва към терапии за ограничаване на възпалението и ранно лечение с антибиотици.
Ново проучване показва за първи път, че хламидия пневмония може да достигне ретината - тъканта, покриваща задната част на окото - където предизвиква имунни реакции, свързани с възпаление, смърт на нервните клетки и когнитивен спад.Учените смятат, че идентифицирането на бактериите може да помогне заза много ранно диагностициране и лечение на унищожителната деменция.
Предишни изследвания свързват откриването на алцхаймер с определени очни състояния, включително най-честите офталмологични болести - суха възрастово свързана макулна дегенерация, катаракта, глаукома и задна кортикална атрофия. Минали проучвания показват също, че структурните промени в окото, като например увреждане на кръвоносните съдове или удебеляването на ретината, могат да бъдат признаци на болестта на Алцхаймер. Новото проучване, публикувано в сп. Nature, съобщава, че в проби от ретината на хора с алцхаймер има значително по-високи нива на хламидия пневмония. Учените са открили също, че колкото по-високо е бактериалното ниво, толкова по-тежък е умственият спад.
За това проучване изследователите са изследвали тъкан от ретината на 104-има починали - здрави и с различна степен на нарушени когнитивни функции. Учените са използвали в работата си анализ на протеини, генетични тестове и усъвършенствана образна диагностика, за да търсят нива на бактерията, която в обичайния случай причинява инфекции на дихателните пътища. Моторът зад откритието е Медицинският център “Сидърс-Синай” в Лос Анджелис - една от най-авторитетните болници и научноизследователски институции в света.
От години медицината знае, че очите са “прозорец към душата”, но съвременната наука започва да ги разглежда по нов начин - като прозорец към мозъкъка на човека. Фокусът обаче се измества от структурата на окото към неговите неканени гости.
Учените били подтикнати да се задълочат в търсенето на връзка с алцхаймер от нарастващите доказателства, че хроничната инфекция от вътреклетъчни патогени може да усили невровъзпалението. И решили да използват за проекта си достъпността на ретината - на практика тъкан на централната нервна система, която може да бъде наблюдавана лесно и неинвазивно.
Болестта на Алцхаймер засяга над 55 милиона души в световен мащаб, с прогнози за почти трикратно увеличение на случаите до 2050 г., като ранното ѝ откриване е най-голямото предизвикателство. Лечение - въпреки многото надежди - няма, но възможно най-ранното започване на терапия забавя хода на болестта.
От практическо значение е, че виждаме връзка доза - отговор: по-високото бактериално натоварване на ретината и мозъка е в съответствие с по-тежка патология на алцхаймер и по-лоши когнитивни показатели, обяснява д-р Мая Коронио-Хамауи, професор по неврохирургия, неврология и биомедицински науки. “Това засилва убеждението, че свързаното с инфекцията възпаление не е просто факт, който може да установим, а по него може да се проследява тежестта на заболяването чрез толкова достъпно място за откриване на възпалителен сигнал, свързан с мозъка.”
Тъй като ретината е директно свързана с мозъка и е леснодостъпна, в бъдеще лекарите могат да откриват риска от болестта чрез обикновен неинвазивен очен преглед. Ако установените бактерии са част от причината, то антимикробни стратегии или терапии, насочени към специфичното възпаление, биха могли да забавят или предотвратят болестта.
Следващата голяма стъпка за науката ще е да докаже, че пълното елиминиране на хламидия пневмония от организма може действително да намали броя на хората, развиващи деменция.
Инфекцията не просто присъства - тя води до смърт на нервни клетки и натрупване на амилоид-бета - протеина, основен белег на алцхаймер. Акцент в проучването е ролята на гена APOE4 - най-известния наследствен рисков фактор за болестта на Алцхаймер. Оказва се, че носителите на този ген имат много по-високи нива на бактерии в очите. Изглежда, че този генотип пречи на тялото да изчисти инфекцията ефективно, позволявайки на бактериите да поддържат хронично възпаление в централната нервна система.
Хламидия пневмония е особен вид бактерия, която се отличава значително от типичните сродни патогени. Тя е вътреклетъчен паразит, което означава, че за да оцелее и да се размножава, бактерията трябва да превземе живите клетки на човек. За разлика от своята “роднина” хламидия трахоматис, която се предава по полов път, хламидия пневмония е респираторен патоген. Предава се чрез пръските от кашлица, кихане и е изключително разпространена. Почти всеки човек се среща с нея поне веднъж в живота си. В дихателната система обикновено причинява леки инфекции: болки в гърлото, синузит или така наречената ходеща пневмония - лека форма на болестта, която не изисква болнично лечение и човек е в състояние с малки компромиси да живве по обичайния начин.
Обикновено се използват PCR тестове за откриване на ДНК на бактерията или серологични изследвания за откриване на антитела. Тъй като е вътреклетъчен организъм, стандартните антибиотици като пеницилини не действат. Ефективни са макролиди, тетрациклини или флуорохинолони. Новите проучвания дават надежда, че специализирани антимикробни стратегии могат да изчистят ефективно бактериалните огнища.
Това, което прави патогена опасен за мозъка и очите, е способността му да преминава в неактивно състояние. Бактерията съществува в два варианта - под инфекциозната форма, която оцелява извън клетките и се пренася между хората, и формата, която се размножава вътре в клетката. Когато имунната система атакува втората форма, бактерията може просто да спре да се дели и да “заспи” вътре в клетката за години, като по този начин става невидима за повечето антибиотици.
Как обаче пътува от носа до мозъка и окото? Учените подозират, че бактерията използва директни пътища, за да заобиколи защитните бариери на тялото - промъква се през обонятелния нерв или пред зрителния нерв и ретината. Така бактерията може да се разпространи до мозъка и да остане там, предизвиквайки хронично невровъзпаление. Когато попадне в нервните клетки, не ги убива веднага, а постоянно ги “дразни”. Тялото активира в отговор имунни клетки, които в опит да убият бактерията увреждат и здравите неврони.
Изследванията са показали, че протеинът амилоид-бета всъщност има антимикробни свойства и мозъкът може би произвежда тези плаки като защитна реакция, за да хване бактериите в капан. Но в процеса на отпор тези плаки разрушават комуникацията между клетките.
Диагностицирането на хронична инфекция с хламидията в мозъка или окото е изключително трудно при живи пациенти. Учените смятат, че ретиналната образна диагностика скоро ще може да открива чрез сканиране на окото следи от бактерията, преди да се появят първите признаци на загуба на памет.
