Зам.-министърът на отбраната допусна, че сред възможните икономически последици от кризата е промяна в цените на горивата
България не участва в операцията срещу Иран и към момента няма пряк риск за страната ни, заяви заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов по Нова. След заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет служебната власт потвърди, че институциите следят внимателно ситуацията в Близкия изток и поддържат постоянна готовност за реакция.
По думите му позицията на България е ясна и съгласувана с европейската политика.
„Нашата позиция е ясна още от самото начало и тя е в синхрон с европейската позиция – първо да се търси решаване на проблема с иранската ядрена програма. От десетилетия Иран е обект на санкции на ООН заради развитието на ядрени способности и ракетна програма, както и заради подкрепата за проксита и терористични организации", посочи Божилов.
Той подчерта, че основният риск за Европа остава войната в Украйна, а в рамките на НАТО вече са предприети мерки за усилена бдителност.
„Основният риск за Европа все пак е войната, която Русия води срещу Украйна. Заради това на териториите на страните от източния фланг, включително България, има разположени НАТО-вски сили. В България има структура, водена от Италия, и се прилагат мерки за засилена бдителност", заяви той.
По повод твърденията, че американски самолети и цистерни, разположени на летището в София, могат да бъдат използвани за операции срещу Иран, заместник-министърът беше категоричен:
„България заедно с другите страни членки на НАТО прилага мерки за усилена бдителност. Имаме официална дипломатическа нота от САЩ, в която ясно се посочва, че тези самолети са разположени у нас именно в рамките на натовските мерки. България и САЩ имат отбранително сътрудничество, базирано на ратифициран от парламента договор", обясни той.
На въпроса дали американската техника може да бъде изтеглена и използвана пряко в конфликт, Божилов отговори
„Не бих се впускал в подобни хипотези. Нямаме права върху американските въоръжени сили, но всичко се случва в рамките на действащите договори и съюзнически ангажименти. България не е и няма да бъде част от военна операция срещу Иран".
Относно опасенията, че военното присъствие може да превърне летището в потенциална цел, той заяви: „От службите и на заседанията беше ясно заявено, че няма информация за повишен риск. Летището работи нормално, а твърденията, че е затворено за военни цели, са неверни. Затварянето беше свързано с ремонтни дейности".
Божилов коментира и темата за евакуацията на български граждани от региона. Той подчерта, че ситуацията се следи постоянно и се анализират различни варианти за реакция.
„За да говорим за евакуация, трябва да видим развитието на ситуацията. На този етап въздушната евакуация изглежда най-малко вероятна. Възможни са и други варианти – морска или сухопътна евакуация, където това е изпълнимо. Всичко зависи от конкретната обстановка", посочи той.
По отношение на българите в засегнатите държави той увери, че има действаща структура за контакт и съдействие: „Има изградена постоянна организация, която е в контакт с българските граждани в региона и при необходимост ще бъде оказана съответната помощ. Ако се наложи, ще се предприемат действия за съдействие при евентуална евакуация".
Заместник-министърът коментира и възможните икономически последици от кризата, включително цените на горивата.
„Ако Иран предприеме действия по Ормузкия проток, през който минават около 25% от световните доставки на петрол, това ще доведе до волатилност на цените. При несигурност цените обикновено се повишават. Според анализи ръстът може да бъде между 10 и 20 долара за барел, но това зависи от развитието на кризата и от това дали ще бъдат осигурени алтернативни доставки", каза той.
На въпроса дали трябва да се засилят мерките за сигурност у нас, особено около чувствителни обекти, Божилов отговори: „Това също е обект на анализ от службите, основно от ДАНС. На този етап не виждам преки заплахи за България и нашите граждани, но ситуацията се следи постоянно".
В заключение той коментира и критиките относно провеждането на Съвета по сигурността и участието на политически представители: „Съветът по сигурността е оперативен орган към Министерския съвет, в който участват министри и представители на институциите. Има и Консултативен съвет по национална сигурност при президента, който има различен характер. Според мен е важно секретариатът на Съвета по сигурността да бъде засилен, за да може да генерира добра аналитична основа за решения", посочи той.
Той добави, че към момента не вижда основания за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, тъй като няма непосредствена заплаха за страната.
