Химикът Александър Александров създава алтернативен източник на енергия само със сол, графит и метал
В края на ямболското село Люлин, в скромна къща с две стаи, лампите светят от независим източник на електричество. Не от мрежата, не от соларни панели, а от т.нар. „клетки“, създадени от собственика на дома – пенсионера Александър Александров.
„С други думи – безплатен източник на електрическа енергия“, казва той и показва последните две клетки, които е изработил и които в момента са в изпитание.
Как работи изобретението?
За да се произведе електричество, са необходими само три основни компонента – солена вода, графит и метал.
„Това е графит, подложка, а това е алуминиев електрод. Графитен и алуминиев електрод и разтвор. В разтвора има сол – солена вода или морска вода“, обяснява Александров.
Според него принципът е ясен: „Графитът играе ролята на положителен електрод, алуминият – на отрицателен, а в разтвора се създава поток от йони, докато отвън протича поток от електрони“.
Всяка клетка генерира устойчиво напрежение от около 0,5 волта. „Ако направим, да речем, сто клетки – това са 50 волта“, изчислява той.
В момента напрежението достига около 15-15,6 волта – достатъчно за осветление и за работа на малък телевизор. Акумулаторът, който захранва лампите, е зареден именно от тази система. „Пари за осветление не давам, защото през нощта това доста сериозно свети“, казва изобретателят.
По образование Александров е химик. По-активно започва експериментите си, след като със съпругата си се местят от София в селото. След тежка болест тя си отива, но той продължава – и заради нея. „Тя искаше да има осветление, независимо. Пари да не дава за никакво осветление, и аз тогава започнах да си припомням какво съм учил“, разказва той.
Търсенето на „енергия от околната среда“ се превръща в негова мисия. Убеден е, че изобретението има бъдеще и може да бъде мащабирано така, че да захранва цяло домакинство.
Засега всичко се случва буквално „на ръка“. „Аз нямам условия, нямам възможност да ги правя устойчиви. Просто ги правя манифактурно“, признава Александров. С пенсия от около 400 евро той първо купува материали за експериментите си – кабели, електроди, консумативи. „Купувам по 40 метра кабел месечно, правя непрекъснато опити. С тази пенсийка не ми стига за тези неща, които купувам“, казва той пред бТВ.
Изобретението все още не е патентовано – отново заради липса на средства. Въпреки това Александров вярва, че ако намери съмишленици и спонсори, неговите клетки могат да се превърнат в достъпна алтернатива за домакинствата. В малката къща в Люлин светлината вече е факт.
