За последните 10 години държавата е осъдена за общо 13 819 896 лева за обезщетения по решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това показва проверка на „Нова телевизия".
Плащанията са резултат от тежки констатации за полицейско насилие, незаконно подслушване и потъпкани човешки права, като страната продължава да бъде обект на мониторинг заради системни проблеми в правосъдната система.
Проверка, извършена с помощта на Google Pinpoint, установи, че от 1992 г. срещу България са заведени 912 дела. Първото историческо осъдително решение е от 1997 г. по казуса с ареста на бившия премиер Андрей Луканов. ЕСПЧ приема, че задържането му е било незаконно и без „разумно подозрение" за извършено престъпление. Обезщетението е присъдено на семейството му, тъй като решението излиза след убийството на политика.
Едно от най-тежките решения засяга полицейската акция срещу Тодор Димов – Чакъра през 2003 г., когато срещу него са изстреляни 15 снаряда с гранатомет. Съдът в Страсбург определя използването на такава сила като „абсолютно непропорционално" и присъжда 50 000 евро на близките му.
Системен проблем остава контролът върху специалните разузнавателни средства (СРС). Според адвокат Михаил Екимджиев прокуратурата често е първопричина за осъдителните решения заради неефективни разследвания и „чадъри". Юристът многократно е критикувал липсата на адекватни вътрешни механизми за обезщетение, особено при незаконна конфискация, където Страсбург също се произнесе срещу България.
Екимджиев отбеляза, че макар да има законодателни промени, те често са закъснели или козметични. Той дава примери за държавен произвол не само в съдебната зала, но и при административни решения, като покупката на скъпа сграда за администрацията, докато се пестят средства за правата на гражданите. По думите му посегателствата срещу правовия ред понякога идват и директно от парламентарната трибуна, което той определи като антиконституционни действия.
Европейските магистрати защитиха и свободата на словото по делото на журналиста Росен Босев. Съдът установи нарушение на правото на справедлив процес, тъй като съдията, постановил присъдата срещу него на национално ниво, е бил обект на критични статии от самия Босев. Държавата бе осъдена да плати над 7600 евро.
Друг пробив в системата бе констатиран по жалба на сдружение „Зелен алианс" относно внедряването на агенти на ДАНС в неправителствени организации. Решението задължава България да въведе съдебен контрол върху дейността на служителите под прикритие, за да се гарантира прозрачност.
Александър Кашъмов определи страната като „двойкаджия" по темата за тайното следене, като подчерта, че от 2022 г. властите не са предприели мерки за изпълнение на решенията на съда. За изминалата 2025 г. изплатените суми възлизат на над 140 000 лева само за първите девет месеца.
