Анализ на регулатора откри стряскащи надценки - от 73 до 91% за кайма, кашкавал, сирене, мляко и други стоки
Според шефа на комисията Росен Карадимов малките производители са изтласкани от пазара, защото трябва да плащат сами транспорта до големи логистични центрове
Из цялата страна да се изградят местни логистични центрове, регионални пазари, тържища и складови бази, за да може производители да реализират по-лесно продукцията си. Това ще спести разходи за транспорт и доставка и ще допринесе за по-ниски цени на хранителните продукти.
Това е една от препоръките, които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отправя, за да се подобрят структурните проблеми в сектора на храните.
“Тази инфраструктура може да се финансира с европейски или национални средства
с активното участие на държавата, общините и бизнеса, включително чрез публично-частни партньорства”, заяви председателят на КЗК Росен Карадимов по време на общото събрание на Националното сдружение на общините във вторник. Карадимов отново представи изготвения от КЗК секторен анализ на пазара на храни, който откри сериозни пазарни деформации и високи надценки.
По думите му подобна инфраструктура би позволила изкупуване и реализация на продукция в рамките на съответния регион, намаляване на междинните разходи и по-прозрачно ценообразуване. Това би била стратегическа стъпка към по-балансирано икономическо развитие, укрепване на местното производство и осигуряване на по-достъпни и качествени храни за българските потребители.
Според представители на бранша производителите на млечни продукти са принудени да ги предлагат под себестойност, което води до влошаване на рецептурата и по-ниско качество. А тези, които не правят компромис, не успяват да се конкурират и са изтласкани от пазара.
Изкупните цени на суровото краве мляко у нас са сред най-ниските в ЕС
- с близо 10% надолу спрямо средното ниво. През последните 5 години производството е намаляло с 25%. Според земеделското министерство това се дължи на същественото намаление на броя на млекодайните крави.
В същото време е увеличен вносът на мляко и млечни продукти - за последните 3 години с 24%, а за изследвания петгодишен период - с 43%.
След млякото КЗК реши по настояване на земеделски производители да провери плодовете и зеленчуците, където също се наблюдават ценови аномалии. Производителите твърдят, че пазарът е изправен пред сериозни деформации като подмяна на произхода -
вносни стоки се предлагат като български,
има дъмпингов внос, занижени фактурни стойности, нелоялни търговски практики, силен натиск върху изкупните цени и други.
“Всичко това принуждават българските производители да продават под себестойност, който пък застрашава бъдещето на сектора.
Правейки такъв анализ, установявайки тези изкривявания, можем съвсем отговорно да поискаме забрана на някои нелоялни практики и промяна на митнически тарифи и внос на занижени цени. Очакваме КЗК да открие фрапиращи данни”, коментира Цветан Цеков - шеф на браншовата камара “Плодове и зеленчуци”.
Браншът сигнализира и за съществени разлики в надценките при българските и вносните продукти. Крайният резултат е, че вносните са по-атрактивни. Някои доставчици се поставяли в по-добра позиция спрямо други чрез прилагане на по-малки надценки и осигуряването на по-добро място и видимост на вносните продукти.
Анализът на КЗК заедно с препоръките е предоставен на изпълнителната и законодателната власт, за да предприемат административни и нормативни мерки, те все още са на ниво идеи.
Но все пак в тази насока има конкретни стъпки. През октомври миналата година Министерството на земеделието и храните стартира прием на проекти за къси вериги на доставка по Стратегическия план. Бюджетът е 9,5 млн. евро.
Парите се дават за купуване на оборудване за подготовка на продукцията за продажба и специализирани транспортни средства, с помощта на които
стопаните да предлагат стоката си директно на крайния потребител
Срокът за кандидатстване приключи на 5 декември. 27 заявления са подадени от организации на производителите и други обединения на земеделски стопани. В проектите участват 444 регистрирани земеделски стопани, които ще предлагат пресни плодове и зеленчуци, мляко, месни и пчелни продукти директно на пазара без посредници.
Скъсяването на веригите за доставки е важно, защото малките производители трудно се включват в доставки на продукти за големите вериги поради високите транспортни разходи. Липсата на достъп до големи дистрибуторски центрове, какъвто имат големите, намалява способността на по-малките ефективно да съхраняват и разпространяват продукти,
Много от малките производители са изключени от пазара и защото нямат възможност да осигурят голям обем от продукция, покриваща цялата търговска мрежа.
В анализа на КЗК се посочва, че по-малките производители нито могат да формират своя маркетингова политика, нито да се наложат на пазара, защото няма как да проследят и контролират крайните продажби. Според представители на търговския бранш доставчиците не могат да следят как са позиционирани стоките им и дали в търговските обекти има винаги наличие на техните продукти.
Сред останалите препоръки на комисията са насърчаване на кооперирането,
за да си осигурят производителите по-добър достъп до пазара, въвеждане на национални стандарти за качество на продуктите и по-силен контрол, подкрепа за износ, подобряване на условията за труд и финансова подкрепа за преработвателите на храни.
Министерството на земеделието и храните вече започна работа по писането на Закон за сдружаването в земеделието. Срокът за представяне на становища беше до 1 декември 2025 г., но до момента все още не е обобщена обратната връзка и законопроектът не е задвижен към Народното събрание.
През декември бившият земеделски министър Георги Тахов съобщи, че към настоящия момент има 68 признати групи и организации на производители, основно в чувствителните сектори като плодове, зеленчуци и мляко. Въпреки че към момента няма действащ закон, в Стратегическия план за земеделието се осигуряват финансови стимули, които да насърчават сдружаването, заложени са приоритети и информационни кампании.
