Провадийският солопроизводствен и градски център, най-старата известна солница на Стария континент, получи Знака за европейско наследство за 2025 г., съобщават на сайта на Европейската комисия.
Българският обект е сред 13-те нови носители на отличието, с което се признава ключовата им роля в историята и културата на Европа. Така общият им брой в мрежата достига 80. Сред новите носители са обекти от Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Испания, Финландия, Франция, Италия, Малта, Полша и Португалия.
„Днес 13 извънредни обекта получават престижния Знак за европейско наследство за 2025 г. От Катакомбите на Свети Павел в Малта до Индустриалното наследство на Варкаус във Финландия, всеки обект е живо завещание и разказвач, улавящ същността на богатата история и еволюция на Европа. Те вдъхват живот на споделената история на Европа, като предлагат на хората възможност да научат за корените на Европа и да превърнат сложността на нашето минало в жив диалог, който свързва културите и дава възможности на младите хора. Те допринасят за по-задълбочено разбиране на опита, който е оформил Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме днес", казва Глен Микалеф, комисар по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта.
Тринадесетте обекта бяха избрани от комисия от независими експерти от списък с 21 одобрени кандидати. Победителите ще бъдат поканени на церемонията по връчване на наградите „Знак за европейско наследство", която ще се проведе на 22 април в Брюксел, Белгия, в присъствието на комисар Микалеф.
От ЕК посочват, че като водеща инициатива на програмата „Творческа Европа" знакът отличава обекти, които са оказали дълбоко въздействие върху историята, културата и развитието на Европейския съюз. Тази година се отбелязва значително увеличение на наградените обекти, като най-големият брой получатели от 2014 г. насам подчертава продължаващото значение на сектора на културата. Със присъждането на Знака се подчертава ангажимента за обществена ангажираност и осведоменост, със специален акцент върху вдъхновяването на младата публика.
„Получаването на този знак подчертава значимостта на археологическия комплекс Провадия – Солницата не само на национално, но и на европейско ниво. Той предоставя възможност обектът да се включи в европейски мрежи и проекти, да обменя добри практики и да представя своето културно богатство пред международна аудитория. Знакът мотивира за още по-активно опазване, проучване и популяризиране на Солницата и утвърждава нейното място като културен мост между миналото и настоящето, който вдъхновява и образова поколенията", коментират от Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН). Добавят, че отличието е стимул да продължат работата си и да разширяват достъпа на широката публика до уникалната история на Провадия – Солницата, като същевременно подчертават ролята ѝ като ключов културен и исторически обект с европейска значимост.
Праисторическият комплекс Провадия – Солницата, разположен край днешна Провадия в Североизточна България, представлява най-старият солодобивен център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.) и първия праисторически градски център на континента (4700–4350 г. пр. Хр.). Възникнал върху Мировското солно находище – единственото на Източните Балкани, комплексът обхваща производствен център с обредни ями, селище с каменни укрепления, ритуално поле и некрополи на площ около 30 хектара. Солта е добивана чрез изваряване на разсол в керамични съдове, което е най-ранното свидетелство за подобна технология в Европа. Солта, добита по този начин, се превръща в стратегическа суровина и своеобразна разменна единица. Това определя ролята на обекта като първи „монетен двор" в праисторическа Европа. По-късно на мястото възникват некропол от ранната бронзова епоха, скитски гроб от VI в. пр. Хр., резиденция на тракийски владетел (II–I в. пр. Хр.) и тракийска надгробна могила. Археологически проучвания на праисторическия комплекс Провадия – Солницата се извършват от 2005 г. насам от интердисциплинарен екип с международно участие, посочва БТА.
