Подводничарят Василий Архипов влиза в свиреп спор с офицери, Станислав Петров е наказан, че няма трета ръка, а Олег Гордиевски е награден от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън
Човечеството е било изправено пред много инфарктни епизоди в историята си, но в рамките на 20 години е било на ръба на унищожението три пъти. В този период само безумната смелост и хладнокръвие на трима мъже са ни спасили от изпепеляващ ядрен холокост.
Първият сюжет се развива по време на Карибската криза. Тогава Русия се опитва да разположи ракети в "задния двор" на Америка - Куба, и САЩ се подготвят за епичен сблъсък. Около малката страна гъмжи от военни, нервите на тези мъже са опънати до краен предел, а мнозина по света се подготвят за най-лошото, отброявайки последните си дни. Но както е известно, една ситуация винаги може да стане още по-кошмарна, отколкото е в действителност.
На 27 октомври 1962 г. САЩ току-що са установили местоположението на съветската подводница Б-59. Командването разпорежда атака с 11 есминци - разновидност на миноносците, които се движат заедно със самолетоносача "Рандолф". Заедно с това от него излитат няколко самолета, обстрелващи руснаците. Целта е да принудят екипажа да излезе на повърхността и да се предаде. Стресираните руски подводничари нямат никаква връзка с Москва дни наред. Правят анализ и част от тях стигат до извода, че след като американците обстрелват ядрена подводница, значи
войната вече е започнала
Според някои източници в този момент капитан Савицки тотално губи самообладание и се налага висшите офицери Василий Архипов и Масленников да го успокояват. Други отбелязват, че кризата стига до етап, когато Савицки и Масленников твърдо решават да минат в контраатака - с ядрено торпедо. За целта обаче им е необходимо съгласието на третия висш офицер Василий Архипов. За всеобщо учудване той енергично се противопоставя, тъй като внимателно проучва сигналите, които си разменят щатските бойни кораби. Нищо в тях не му подсказва, че войната е започнала.
Затова предлага единственото за момента разумно решение - с колегите му да изпратят сигнал до американците: "Прекратете провокацията!".
Щатските военни бързо схващат, че напрежението е достигнало опасна точка и търпението на подводничарите се е изчерпало. Те не само че спират стрелбата, а и се оттеглят на достатъчно разстояние, за да дадат възможност на руснаците да изплуват на повърхността. Логиката на Архипов е, че там ще получат инструкции от Москва и ще знаят как да действат. Така приключва епичната сага, за която по-късно съветникът на президента Джон Кенеди Артър Шлезинджър ще признае: "Това бе не само най-опасният момент по време на студената война, но и в историята на човечеството."
Подобна е и констатацията на директора на Националния архив по сигурността на САЩ Томас Блентън, който заявява, че човек с фамилия Архипов е спасителят на планетата. През годините руснакът се издига във военната йерархия и през 1981 г. дори е удостоен със званието вицеадмирал. През 2005 г. Италия, прекланяйки се пред подвига му, връчи на вдовицата му националната награда "Ангелите на нашето време" за проявената смелост, мъжество и издръжливост при екстремни условия.
В подобен инфарктен казус е въвлечен и 44-годишният подполк. Станислав Петров 20-ина години по-късно. На 26 септември 1983 г. той е дежурен в строго секретния обект под земята "Серпухов-15", на стотина километра от Москва. Следи за евентуални сигнали за ядрена атака чрез съветската система за ранно предупреждение ОКО. С помощта на спътници и радари тя следи тогавашните врагове на Изтока и ако изстрелят междуконтинентални балистични ракети, подава сигнал. Ако някой смята, че в тази ситуация Петров е могъл спокойно да подремва, много се лъже. Напрежението към онзи момент било в тъмночервения сектор. Президентът Роналд Рейгън не понасял човеконенавистния режим в СССР и лидера му, бившия шеф на КГБ Юрий Андропов, и обявява страната за Империя на злото. За да изтощи финансово Кремъл, стартира програмата "Звездни войни", а в отговор Варшавският договор започва мащабно военно учение ЩИТ между 14 юни и 30 септември 1982 г. Идеята е да се симулират действията при 7-часов ядрен конфликт и зрелищният му финал е в България. Нервите са опънати до краен предел и в резултат на това на 1 септември 1983 г. СССР сваля над остров Сахалин "Боинг 747", който лети от Ню Йорк за Сеул.
Загиват всичките 269 души на борда. В тази наситена с омраза умопомрачителна ситуация Петров следи екраните и в един момент адреналинът му рязко скача. Алармата се е активирала. Един от съветските сателити изпраща данни до бункера на Петров, че САЩ са изстреляли междуконтинентална балистична ракета срещу СССР. След което от същото място политат още пет.
По-късно в интервюта Петров си спомня, че за около 15 секунди е в шок. Не е в състояние да прецени дали сигналът е автентичен, но заради поредицата от пет ракети предупреждението е изпратено автоматично до главното командване. Петров е наясно, че от изстрелването до детонацията ще изминат 25 минути и по протокол моментално трябва да обяви ядрена тревога, за да осигури време за съкрушителен ответен удар. От друга страна, от неговото решение зависи дали това няма да е последният ден на човечеството. Залогът е твърде голям и той решава да анализира данните -
дали пък супер скъпата
система ОКО не бърка
Пет минути по-късно съобщава, че сигналите са фалшиви. Целта обаче е да си осигури още време, за да установи защо лампички на картите мигат толкова "нервно". За всеки случай в едната си ръка държи телефона, а в другата - радиостанцията.
През това време другият офицер в бункера изпаднал в истерия и му крещи по телефона, че ги нападат. Въпреки тази стресова обстановка Петров успял да се абстрахира и логиката на разсъжденията му била следната - ако САЩ решат да атакуват, ще го направят с масивен удар, за да лишат СССР от възможността да реагира адекватно. Каква е логиката да използват само пет ракети? Какво биха постигнали с тях? Та те няма да нанесат кой знае какви поражения.
Имало още един смущаващ факт - наземните радарни станции, контролирани от друг център, не засичали в този периметър никакви ракети, а данните от тях винаги идвали няколко минути след тези от сателитите. Това дало на Петров известно спокойствие, макар че по-късно признава, че е бил изключително уплашен, осъзнавайки непосилната отговорност, с която бил натоварен. Още повече че в този момент всяко негово действие се следяло под лупа от близо 200 души.
В тази наситена със смъртоносно напрежение ситуация хладнокръвието на Петров и отказът му да се поддаде на всеобщата истерия се оказват решаващи. Проверката по-късно потвърждава, че анализът му е бил точен - системата объркала слънчевите отблясъци с ракети.
Но началниците му, вместо да го наградят за проявена свръхинтелигентност в нажежена до червено ситуация, правят нещо типично за социализма - мъжът е порицан, че не е попълнил правилно документацията по време на инцидента. Най-вече, че не е записал минута по минута всичко от онази драматична нощ. Никой не искал да чуе оправданието на Петров, че не е имал трета ръка, тъй като в двете е държал телефон и радиостанция, за да обяви тревога, ако се наложи.
Дали заради факта, че отношенията между двете суперсили били обтегнати до краен предел, или над 1983 година тегнело някакво особено проклятие, но само месец по-късно се разиграва още един спиращ дъха инцидент.
През ноември НАТО стартира военното учение Able Archer 83, което симулира преминаването от конвенционален към ядрен конфликт. В Кремъл започват трескав анализ и стигат до извода, че това е просто прикритие. Всъщност целта на Запада е да изземе инициативата и да нанесе първия опустошителен удар срещу Изтока.
В спешен порядък ядрените сили на СССР са приведени в пълна бойна готовност и са насочени към ключови столици и съоръжения в Европа и САЩ. Атмосферата между двата враждуващи лагера е заредена с такова напрежение, че само една искра е достатъчна планетата да се превърне в пламтяща топка за минути.
Изключително притеснен от всичко това е двойният агент Олег Гордиевски. Той е резидент на КГБ в Лондон, но от 70-те години работи за британското разузнаване МИ6, което му подава специфични информации, за да го издигне в йерархията на могъщата съветска служба.
Научавайки, че в Москва се готвят да изпреварят първия ядрен удар на Запада, Гордиевски моментално предупреждава MИ6 - ситуацията е взривоопасна и моментално трябва да се действа.
Благодарение на това британското разузнаване предупреждава Маргарет Тачър, която незабавно се свързва с "приятеля си Рон" в Белия дом. Именно от нея президентът Роналд Рейгън научава, че британците имат подобен високопоставен агент и че напрежението между Изтока и Запада е достигнало опасна точката на кипене. Той моментално прави изявление, смекчавайки агресивната си риторика, подчертавайки, че Able Archer 83 е просто учение. Че в него няма подтекст. В Лондон, Вашингтон и Москва вече могат да си отдъхнат.
Така по един озадачаващ начин животът на планетата може да се окаже в ръцете на обикновени хора и тогава само от тяхната смелост и човеколюбие зависи дали ще има утре...
