- Жената е била в тежко психично състояние с кумулиран афект, но може да носи отговорност
- Наказанието е занижено, защото не е умъртвила Ивон и Васил по особен мъчителен начин
12 г. затвор за майка, убила с особена жестокост двете си деца, е несправедливо и занижено наказание. Това е окончателното решение на ВКС по делото срещу Кристина Дунчева.
Тя отне живота на децата си Васил, на 5 г., и Ивон, на 3 г., в дома им в Сандански, като ги намушка по над 30 пъти с нож. На първа инстанция окръжният съд определи най-тежкото наказание на 38-годишната жена – доживотен затвор без право на замяна.
Софийският апелативен съд обаче намали наказанието на 12 г. затвор, като прие, че убийството е извършено с особена жестокост, но не и по мъчителен за жертвите начин. Имало и доста смекчаващи обстоятелства и заради това присъдата е под минимума от 15 г.
Защитата на Дунчева пусна касационна жалба до ВКС
с искане за намаляване на присъдата на 5 г.
Недоволен от ниското наказание, бащата на децата Георги Трайков също обжалва пред най-висшата инстанция и настоява за до живот.
ВКС върна делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
Докато била у дома с децата си на 19 ноември 2020 г., Кристина извадила 3 домакински ножа. Взела един и нанесла на децата множество силни удари. По това време бащата, с когото живеели на семейни начала, бил на двора. Той открил децата окървавени и бездиханни.
Съдебномедицински експертизи установили, че на всяко дете са били нанесени по над 30 прободно-порезни наранявания, предимно по шията и гърдите. Съдебнопсихиатрична експертиза установява, че по време на престъплението майката не е била в състояние на физиологичен афект. При нея не е установено психично заболяване освен емоционална нестабилна личност, което не било психична болест и не може да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието, и тя може да носи наказателна отговорност.
В последните години двамата били в чести конфликти
Дунчева няколко пъти е взимала децата и се е прибирала при родителите си, но след това отново се е връщала при мъжа. Ден след престъплението в съда в Сандански е трябвало да се гледа делото за попечителство над децата, заведено от баща им. Той искал да ги отглежда, защото майката нямала необходимия капацитет.
В същото време в съда е имало и дело срещу него за домашно насилие, а магистратите приемат, че върху жената е упражнявано психическо насилие, и осъждат Трайков.
След тежкия инцидент майката е арестувана и прекарва доста време в затворническата психиатрична болница. По време на съдебните заседания по делото тя е объркана, изглежда неадекватна, случвало се е и да припада.
На първа инстанция получава до живот без право на замяна, като окръжните съдии в Благоевград я признават за виновна за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен начин. Осъдена е и да плати по 350 хил. лв. кръвнина за всяко дете.
Софийският апелативен съд променя присъдата, като Дунчева е оправдана за това да е извършила деянието по особено мъчителен за жертвите начин, а наказанието е намалено на 12 г. Намалени са и обезщетенията – по 250 хил. за всяко дете.
Прокуратурата не протестира намаленото наказание. Недоволни са и Дунчева, и Трайков.
Адвокатите на майката смятат, че тя е неправилно осъдена за "особена жестокост". ВКС обаче е категоричен, че за това говори броят на нанесените удари, тяхната сила и интензивност. Независимо че
част от първите наранявания са смъртоносни,
майката не е спряла, а е продължила да нанася нови удари по децата, смятат върховните съдии. Те не приемат, че тежкото психично състояние на Дунчева и наличието на кумулиран афект отменя "особената жестокост" като квалифициращ признак.
"Психичното или афектно състояние на подсъдимата може да обясни мотивацията или вътрешното преживяване на дееца, но не променя факта, че осъщественото насилие и последвалата смърт на двете малолетни лица са били изключителни по своята интензивност и безпощадност", пише в решението.
Друго несъгласие на защитата на майката е, че наказанието от 12 г. е прекомерно високо. Претенцията е мотивирана с психичното състояние, породено от личностната структура и положението на жертва на домашно насилие, довело до състояние на тежка дезадаптация и кумулиран афект, свързани с екстремно затруднение на ръководене на поведението, без то да изключва базисните психични годности.
Съдиите смятат, че искането за наказание до 5 г. затвор не намира опора нито в закона, нито в целите на наказанието. Такава присъда е несъразмерна с тежестта на престъплението, като би се компрометирала превантивната функция на наказанието и би създала усещане за снизходителност.
Приетите от въззивния съд конфликти в семейната среда и укоримото поведение от страна на бащата спрямо майката не легитимират умъртвяването на малолетни деца, допълва ВКС.
Не може да се пренебрегнат отегчаващи обстоятелства като
високата степен на обществена опасност на деянието,
смъртта на две малки деца от едно семейство, а убийството е в домашна среда, в която по принцип децата би следвало да се чувстват защитени.
Върховните съдии отчитат и факта, че макар и за кратък период, жертвите са възприемали не само нападението над себе си, но извършваното от родната им майка посегателство над техния брат или сестра.
Бащата Трайков протестира срещу отпадане на обвинението, че убийствата са извършени по особено мъчителен за жертвите начин. ВКС обаче не приема тази претенция.
Доказателствата по делото не установяват по категоричен начин наличие на продължително съзнателно възприемане на насилието. От разясненията на вещото лице се установява, че децата са изпаднали в безсъзнателно състояние в изключително кратък интервал от време. В този период те не са били в състояние да осмислят случващото се.
Апелативният съд правилно е приел, че макар смъртта на децата безспорно да е била трагична и мъчителна в чисто човешки и морален аспект, не са изпълнени строгите юридически критерии, за да се приложи квалификацията "мъчителен начин", мотивира се ВКС защо майката е оправдана по този утежняващ член.
"Апелативният съд е наложил наказание под минималното като е счел, че психичният недостатък, от който страда подсъдимата, е улеснил екстремно извършване на убийството и е оценил това обстоятелство като изключително смекчаващо", се пояснява в мотивите на ВКС.
Необходимо е съдът да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление.
"В случая не може да се направи извод, че наказанието от 15 г. лишаване от свобода е изключително тежко.
Касационният съд не може да приеме, че минималното наказание от 15 г. надхвърля справедливото
Психичният дефицит и кумулираният афект, макар и значими за вътрешната мотивация на подсъдимата, не намаляват тежестта на резултата от престъплението, нито драстично снижават социалната опасност.
Те не могат да обезсилят факта, че са отнети животите на две малолетни деца при условия, които грубо противоречат на фундаменталните ценности, защитавани от наказателното право. Ето защо не може да се направи обоснован извод, че наказанието от 15 г. е изключително тежко."
Според ВКС налагането на наказание под този минимум води до изкривяване на принципа на справедливостта. И е категоричен, че Апелативният съд неправилно е определил наказание под законово установения минимум.
"Присъда от 12 г. е смешна, обидна. Това е безумие и безнаказаност! Добре е все пак, че има трета инстанция, която да върне делото за по-висока присъда. Апелативният съд потъпка работата на колегите си от окръжния. Тези съдии не са ли учили на едно и също място? Защо първият съд даде до живот без замяна, а вторият – 12 г.? Защо прокуратурата се съгласи", коментира Георги Трайков.
Той смята, че ниска присъда за такова престъпление дава лош сигнал и не изиграе превантивна роля за обществото.
"Какво трябва да направи човек, за да му дадат доживотен затвор? Докато е убивала едното дете, другото е гледало! Сега ще вдигнат присъдата на 15 г. и след 7-8 г. ще е на свобода. Няма справедливост! Затворите са пълни с дребни крадци, наркомани", гневен е бащата.
