Познавам „модела Николов" отвътре. Бях в Управителния съвет, докато той беше председател. И ще го кажа направо: това не беше колективно управление, а еднолично командване.
Това пише прокурор Елица Калпачка,председател на Асоциацията на прокурорите в България в своя позиция, изпратена до медиите.
"Дълго време Владимир Николов беше възприеман като един от най-близките до Иван Гешев и като човек, който черпи тежест от тази близост и я експлоатираше за шеметната си кариера", пише още в позицията.
Ето и цялата позиция
Няма да мълча, когато името на АПБ се използва като декор за лична драма и самореклама. АПБ не е фон и не е трамплин за нечии амбиции.
Познавам „модела Николов" отвътре. Бях в Управителния съвет, докато той беше председател. И ще го кажа направо: това не беше колективно управление, а еднолично командване. Срамни позиции се появяваха „от името на АПБ", без да са минавали през обсъждане и решение. Често разбирахме постфактум – от публикации, от медии, от чужди реакции. Така не се гради независима организация. Така се превръща една асоциация в личен инструмент.
И да – в този период АПБ никога не е изглеждала по-зависима. Дълго време Владимир Николов беше възприеман като един от най-близките до Иван Гешев и като човек, който черпи тежест от тази близост и я експлоатираше за шеметната си кариера. Това не е „етикет", а реален публичен отпечатък, който ни преследваше: впечатлението, че АПБ не защитава професията, а обслужва конкретна фигура. Точно това разяде доверието отвътре – сред колегите, които очакват честност, а не верноподаничество.
Днес същият човек говори за „зависима асоциация" и за „натиск" и се опитва да се изкара борец. Но когато имаше власт – когато можеше да избере уставност, прозрачност и колективност – избра едноличие и кариерен слугинаж. Това е истината, която няма да бъде пренаписана със заучени телевизионни реплики.
И още нещо – внушенията за „натиск" при избора на нов Управителен съвет са обида към членовете на АПБ. Изборът беше по устав, пред Общото събрание. Главният прокурор си тръгна преди гласуването. Решението го взеха прокурорите, които гласуваха – не „силните на деня", не нечии покровители, не „вечни" ръководители.
Като член на УС през периода на председателството на Владимир Николов съм ставала свидетел на ужасно много нарушения – не слухове, не интерпретации, а ситуации, които оставяха след себе си документи, следи и най-вече срам. Управителният съвет извърши проверка и прие доклад с конкретни констатации по тези случаи. Аз няма да участвам в подмяната на това, което съм видяла. Защото ако някой иска „светлина", светлината идва с факти – и ние ще говорим с факти, а не с внушения.
Владимир Николов може да сменя ролите и господарите си, но не може да изтрие следите си. Най-лесно е да се правиш на смел, след като си черпил тежест от чужда власт и си превръщал АПБ в удобен мегафон. Прокурорите помним — и няма да позволим миналото да се „препере" през нашето име.
