Първото в света мащабно изследване на различни видове рак при котките доведе до откриването на генетични промени, които биха могли да подпомогнат лечението на заболяването както при животните, така и при хората. Това съобщава „Мейл онлайн", като се позовава на екип от британски и канадски учени, провели проучването, пише БТА.
Изследователите са от Университета в Гуелф, в провинция Онтарио, Канада, и от Института „Уелкъм Сангър" – водещ световен център за геномни изследвания с нестопанска цел, разположен близо до Кеймбридж, Великобритания. Основан през 1992 г., институтът използва геномни последователности, за да задълбочава познанията ни в областта на биологията и да допринася за подобряване на човешкото здраве.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Science.
Чрез анализ на различни видове тумори от почти 500 домашни котки в пет държави учените са установили, че механизмите, водещи до развитието на рак, са сходни с тези при хората. Например са открити прилики между рака на млечната жлеза при котките и рака на гърдата при хората.
Котките са изложени на някои от същите рискови фактори на околната среда като своите собственици, което означава, че част от причините за развитието на рак могат да бъдат общи, отбелязват учените. Резултатите от проучването предполагат възможност за разработване на терапии, насочени към тези генетични промени както при котките, така и потенциално при хората.
„Нашите домашни любимци споделят същата среда с нас, което означава, че са изложени на същите фактори на околната среда", казва проф. Джефри Уд от Университета в Гуелф. „Това може да ни помогне да разберем по-добре защо се развива рак при котките и хората, как околната среда влияе върху риска и евентуално да открием нови начини за превенция и лечение", допълва д-р Уд.
Почти една четвърт от домакинствата във Великобритания притежават поне една котка. С над 10 милиона котки, живеещи на Острова, те са толкова популярни домашни любимци, колкото и кучетата.
Ракът е една от водещите причини за заболяване и смърт при котките, но механизмите на неговото развитие все още не са достатъчно изяснени. Новото изследване е първото, в което раковите тумори при котките са генетично профилирани в такъв мащаб.
В рамките на проучването учените са анализирали около 1000 гена, свързани с рака при хората, в туморни и здрави тъканни проби от близо 500 домашни котки. Изследването обхваща 13 различни вида рак при котките, което позволява сравнение на генетичните промени с тези, наблюдавани при хора и кучета.
Установено е, че при някои видове рак генетичните изменения, водещи до заболяването при котките, са сходни с тези при хората. Карциномът на млечната жлеза е често срещан и агресивен вид рак при котките. Проучването идентифицира седем гена, които при мутация допринасят за развитието му.
Най-често засегнатият ген е FBXW7 – при над 50% от изследваните тумори е установена промяна в него. При хората мутациите в този ген при рак на гърдата са свързани с по-неблагоприятна прогноза, което е сходно с наблюдаваното при котките.
Проучването показва още, че определени химиотерапевтични лекарства са по-ефективни при тумори на млечната жлеза при котки с мутации в гена FBXW7.
Макар изследването да е проведено върху тъканни проби и да са необходими допълнителни проучвания, резултатите очертават потенциални възможности за терапия както при котки с карцином на млечната жлеза, така и при пациенти с рак на гърдата.
Вторият най-често срещан генетичен фактор е PIK3CA, установен в 47% от туморите на млечната жлеза при котките. Тази мутация се среща и при рака на гърдата при хората.
Подобни генетични изменения са наблюдавани и при тумори на кръвта, костите, белите дробове, кожата, стомашно-чревния тракт и централната нервна система. Според изследователския екип бъдещи проучвания на тези генетични промени могат да доведат до нови знания и до разработването на терапии за рак при различни видове.
„Сравнявайки геномиката на рака при различни видове, ние постигаме по-добро разбиране за причините за заболяването. Едно от основните ни открития е, че генетичните промени при рака при котките са сходни с някои от тези при хората и кучетата. Обменът на знания и данни между различни дисциплини може да бъде от полза както за ветеринарната, така и за хуманната медицина", коментира Бейли Франсис, съавтор от Института „Уелкъм Сангър".
Д-р Луиз Ван дер Вайден, старши автор от Института „Уелкъм Сангър", отбелязва, че това е едно от най-значимите постижения в онкологията при котките. По думите й генетиката на туморите при домашните котки вече не е „черна кутия". „Сега можем да направим следващите стъпки към прецизна онкология при котките и постепенно да достигнем нивото на диагностичните и терапевтичните възможности, които вече съществуват при кучетата и в хуманната медицина", допълва изследователката.
