Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище по проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Министерството на правосъдието, насочен към засилване на наказателноправната защита на децата като особено уязвима група. Тя подчертава, че предложенията са в съответствие с Конституцията на Република България, международните стандарти за закрила на детето и развиващата се европейска правна рамка, както и че отразяват необходимостта от осъвременяване на наказателното законодателство в условията на глобална дигитализация и развитие на информационните и комуникационните технологии. Това съобщиха от пресцентъра на Омбудсмана на Република Българи.
Омбудсманът оценява положително предвидените промени, свързани с давностните срокове, които да започват от навършване на пълнолетие от пострадалото лице. Тя е категорична, че това гарантира реална възможност на пострадалите деца да упражнят правата си и адресира практическите затруднения, произтичащи от незрялостта, зависимостта и страха, които често възпрепятстват своевременното съобщаване за извършени престъпления.
Общественият защитник акцентира и върху необходимостта от преодоляване на дефицити в транспонирането на европейски директиви, включително във връзка със защитата на жертвите.
В становището Делчева отбелязва, че технологичният напредък и използването на изкуствения интелект поставят допълнителни предизвикателства пред правоприлагащите органи, особено при престъпления срещу деца, включително в случаи на записване и разпространение на насилие в онлайн среда.
Омбудсманът подкрепя и предложението за по-тежка наказуемост при престъпления срещу деца под 10-годишна възраст, като посочва по-високата степен на уязвимост и невъзможност за самозащита на тази възрастова група.
Подчертава, че подобен подход съответства на принципите за справедливост и пропорционалност и отразява законодателните тенденции в редица европейски държави.
В становището си омбудсманът оценява положително доразвиването на системата от квалифицирани признаци при престъпленията против половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни лица. В същото време обаче поставя акцент върху необходимостта от прецизност на правните понятия.
„В частта, в която като квалифициращ признак се въвежда хипотезата, при която от деянието са настъпили „значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия", следва да се има предвид, че понятието „морално развитие" носи ценностен и културно обусловен характер", пише омбудсманът.
И предупреждава, че докато вредите за физическото и психическото развитие могат да бъдат установени чрез съответни експертизи, то вредите за моралното развитие трудно могат да бъдат установени чрез доказателствените средства, които се използват в наказателния процес.
„Нещо повече, използването на морални категории създава риск от нееднакво прилагане, субективизъм и разширително тълкуване, което може да накърни принципа на правната сигурност и не би се постигнала целта на засилената защита на уязвимата група деца", предупреждава общественият защитник.
Според нея, въпросът за моралните последици остава неясен и може да създаде риск от нееднакво прилагане и затруднения при доказването в наказателния процес.
В заключение омбудсманът определя предложените изменения като важна стъпка към подобряване на правната защита на децата, като подчертава значението на ефективното и справедливо прилагане на новите разпоредби.
