Подаването на заявления за достъп до информация е израз на конституционно гарантираното право гражданите да търсят, получават и разпространяват информация. Търсенето на достъп до обществена информация категорично не може да бъде окачествено като каквато и да било форма на натиск върху институциите, а най-малко пък „институционален", доколкото Фондация „Антикорупционен фонд" е гражданска организация. Това съобщиха от „Антикорупционен фонд" (АКФ) в своя позиция.
Това се случва, след като във вторник МВР публикува проверка какви сигнали срещу Ивайло Калушев и организацията му е имало и как са работили по тях. На 14-15 стр. от доклада на комисията по проверката има искане по закона за достъп до обществена информация от Антикорупционния фонд, подписан от Бойко Станкушев.
Ето какво гласи позицията на АКФ:
Във връзка с медийни публикации за упражняван от Фондация „Антикорупционен фонд" (АКФ) „институционален натиск" върху МВР и други институции бихме искали да заявим следното:
През август 2024 г., АКФ изпрати заявления за достъп до обществена информация до министъра на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България и Комисията за противодействие на корупцията относно подадени сигнали и предприети действия във връзка с дейността на Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии" (НАКЗТ) и нейни членове.
Подаването на заявления за достъп до обществена информация е дейност, която извършваме ежедневно като част от работата ни по гражданско наблюдение на дейността на институциите. В много случаи това е единственият начин обществеността да бъде информирана за ключови решения от обществен интерес, които в противен случай остават скрити и непрозрачни.
Подаването на заявления за достъп до информация е израз на конституционно гарантираното право гражданите да търсят, получават и разпространяват информация. Търсенето на достъп до обществена информация категорично не може да бъде окачествено като каквато и да било форма на натиск върху институциите, а най-малко пък „институционален", доколкото Фондация „Антикорупционен фонд" е гражданска организация.
Законът за достъп до обществена информация предоставя на запитаните институции възможност за преценка в рамките на закона дали да предоставят достъп до исканата информация. В практиката ни често се налага многократно изпращане на заявления, намиране на точната формулировка, която би довела до съдържателен отговор от компетентните органи, както и продължително проследяване на случаите, включително водене на съдебни производства при неправомерен отказ от предоставяне на информация.
В едно демократично общество институциите следва да подлежат на демократичен контрол и отчетност, защото именно наличието на властови ресурс създава и риск от злоупотреба със законови правомощия, включително чрез упражняване на институционален натиск върху граждани и граждански организации. Достъпът до обществена информация е един от механизмите за такава отчетност.
Подаването на заявленията в конкретния случай е провокирано именно от получена от нас информация за институционален натиск върху гражданска организация, която информация целяхме да потвърдим или отхвърлим. Отговорите на компетентните органи бяха лаконични. МВР и Прокуратурата на Република България прецениха, че информацията е обществена и ни предоставиха достъп, както следва:
В Решение от 04.09.2024 г. от МВР е записано, че „след извършена проверка в информационните масиви на министерството относно наличие на сигнали, жалби и пр., касаещи по някакъв начин Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии" се установява постъпил сигнал от министъра на околната среда и водите, адресиран до министъра на вътрешните работи... идентичен сигнал е подаден и до Върховна касационна прокуратура". По подадения сигнал е извършена проверка от ГДНП и е образувана пр. пр. 20892/2022 г. по описа на СГП.
В Решение от 10.09.2024 г. от Софийска градска прокуратура е посочено, че постъпилият сигнал от екоминистъра касае рамково споразумение за сътрудничество между сдружението и МОСВ. По сигнала е образувана пр. пр. 20892/2022 г. по описа на СГП, а на 08.03.2023 г. е образувано досъдебно производство, което е висящо.
С писмо от 02.09.2024 г., КПК отказва достъп до търсената информация с аргумента, че тя не е обществена.
Публикуването вчера на доклада на комисията от Дирекция "Инспекторат" към МВР във връзка със случая „Петрохан" повдига още повече въпроси.
От него става ясно, че към момента на отговора до нас в системата на МВР е имало получени повече от един сигнал, свързани с дейността на НАКЗТ и нейни членове, както и проведени институционални действия, за които не се споменава в отговорите до нас.
Докладът констатира и редица слабости в начина, по който институциите са водили разследващата работа по подадените сигнали.
Разликата между изнесеното в доклада и отговора, даден на запитването на АКФ от август 2024 г., показва, че е трудно да се говори за какъвто и да било натиск върху МВР, прокуратурата и КПК. Напротив - въпреки подадените от нас заявления, не ни е предоставена пълна и точна информация, а в действията на институциите по случая остават множество въпросителни, на които те дължат подробен отговор.
Поради високия обществен интерес публикуваме запитванията на АКФ и отговорите, предоставени от институциите.
