Създавал е на тези хора чувство за превъзходство, внушавал е, че чрез начина му на обучение ще запълни емоционалните им липси и те ще са щастливи
- Г-н Стойчев, какво е впечатлението ви от постовете във фейсбук на Иво Калушев?
- Всичките му послания правят впечатление на добре обмислени, манипулативни, съдържат интелектуален заряд. На моменти той използва някои добри сравнения, хиперболи, внушения, иронични забележки и по един преднамерен начин подтиква родителите да запишат децата си в школата му. Очевидно е, че постовете му са насочени преди всичко към тях. Към тези, които се изживяват като част от новия псевдоелит. Това са хора с добри материални възможности, с някаква вътрешна празнота, липсва им устойчив смисъл в живота, настроени са критично към ежедневието, смятат, че нищо не е както трябва, но го възприемат като поза на превъзходство. Характерно за тях е, че са непрекъснато недоволни, дори от това, че сме българи. Общо взето, той (Калушев) е насочил посланията си към тях с идеята да им даде възможност да се чувстват като избраници - да реализират мисия с духовен, хуманен смисъл и същевременно да помогнат на децата си да имат по-различна перспектива, да израснат като личности, да придобият умения, които не са свързани само с образователната система, а към нея Калушев се отнася крайно критично. Въобще той демонстрира едно доста повърхностно отношение към образованието, като лансира тезата, че личният пример е най-важен. Само че това съвсем не е единственият способ. Понякога подобен личен пример на асоциален живот извън всякакви норми може да доведе до девиации в личността на тези, които се идентифицират с него.
- Как родителите са се чувствали избрани?
- Създавал им е чувство за превъзходство, задоволявал е тяхната потребност от елитаризъм. Внушавал е, че чрез техния избор, чрез начина на обучение и възпитание, които той осигурява, животът им ще се изпълни със съдържание, с щастие, смисъл.
- Фрапиращо е това чувство за вина, което Калушев натрапва в почти всеки пост - че родителите не се справят, че всяко повишаване на тон може да увреди детето за цял живот, че изискванията граничат с психически тормоз, че само той знае как да "излекува" от тези травми децата, че има богат опит в работата с тях. И че образованието "убива" творческите заложби на децата.
- Не бих казал, че натрапва чувство за вина, по-скоро използва манипулативни прийоми, насочени към родителите - че не са направили достатъчно за детето си, че той може да направи много повече от тях. Не го прави директно, а индиректно ги насочва към себе си - с послания, че има място, където кривиците могат да бъдат изправени. Подтекстът е: "Аз съм опитният, аз имам 30-годишен стаж с деца". Тоест той знае как да подобри тази ситуация и целенасочено отправя послания към родители, но основната му мишена са децата. От друга страна, отдавна е известно, че родител не трябва да крещи на дете, не трябва да му посяга, но аз не се сещам за такъв, който поне веднъж да не го е правил. Има редица ситуации, в които може да се загуби контрол. И знаейки това, оттук нататък Калушев внушава чувството за вина и очевидно не дава никаква възможност на родителите да излязат от него. Така той предлага решение и то е в съвсем друг модел за работа с децата.
- Какво мислите за поста му: "Не можеш да наречеш себе си "миролюбив", ако не си способен на истинска жестокост. Ако не си способен на жестокост, не си миролюбив, ти си просто безобиден. Важна разлика".
- Подредено е като стих със структура, подобна на тази при Сун Дзъ "Изкуството на войната" или Лаодзъ "Пътят". Това е инверсия - нещо се потвърждава, след което се противопоставя. Заимствана е от източни произведения, залегнали в мислите на древни учители. Звучи като подражание, някакво позьорство под формата на символно послание, с което авторът държи да впечатли останалите и всеки да си каже: "Как хем да си благороден, миролюбив, хем да си жесток?". И понеже това няма как да се разбере - той (Калушев - бел. ред.) е насреща - има кой да го разясни.
- Какво мислите за интелектуалния му капацитет?
- Определено е над средните интелектуални възможности, не знам завършил ли е нещо, но има изказ, умения да представя мислите си. Те не са чак толкова объркани, по-скоро това са закодирани символни послания, като идеята е човек да се замисли.
