Робърт Дювал, носител на „Оскар" и звезда от филми като "Кръстникът'' и ''Апокалипсис сега'', почина на 95-годишна възраст, съобщава сп. "Пийпъл".
Актьорът, чиято кариера обхваща близо 70 години, спечели наградата на Академията за ролята си в Tender Mercies. Сред най-известните му участия са още "Да убиеш присмехулник" и десетки други значими продукции.
Новината за кончината му бе съобщена от съпругата му Лусиана в социалните мрежи. Тя написа, че „Боб си е отишъл спокойно у дома, заобиколен от любов и грижа". По думите ѝ за света той е бил велик актьор, режисьор и разказвач на истории, но за нея – „всичко". Тя подчерта, че Дювал е влагал цялото си сърце във всяка роля и е търсел истината за човешкия дух, която героите му носят.
Роден през 1931 г. в Сан Диего, Калифорния, Дювал израства в семейство на военноморски офицер. Баща му, контраадмирал от Военноморските сили на САЩ, често отсъствал. Въпреки очакванията да поеме по военния път, младият Робърт избира актьорството. След служба в армията и период в Корея той учи драматично изкуство и се премества в Ню Йорк, където се обучава при известния педагог Санфорд Майснър. Сред състудентите му са бъдещите звезди Дъстин Хофман, Джийн Хекман и Джеймс Каан.
Пробивът му в киното идва с ролята на Бу Радли в „Да убиеш присмехулник". През 60-те години се утвърждава като силен характерен актьор с участия в продукции като "Булит" и "Непреклонните".
Истинският му пробив идва през 1972 г., когато влиза в ролята на Том Хейгън в „Кръстникът" – образ, който му носи първа номинация за „Оскар". Той повтаря ролята и в продължението от 1974 г. Работата му с режисьора Франсис Форд Копола продължава и в „Апокалипсис сега", където изиграва подполковник Килгор и произнася култовата реплика: „Обичам миризмата на напалм сутрин" – сцена, заснета само с един-два дубъла.
През 80-те години Дювал вече е сред най-уважаваните актьори в Холивуд. Получава номинация за „Оскар" за "Великият Сантини", а през 1983 г. печели статуетката за най-добър актьор за „Нежно милосърдие". По-късно е номиниран и за "Апостолът" и "Съдията", което става седмата му номинация.
Сред останалите му запомнящи се роли са участия във филмите „Телевизионна мрежа", „Дни на грохот", „Острието на Слинг", „Сблъсък с бездната", „Благодаря, че пушите" и „Джак Рийчър". До последните години от живота си той продължава да работи, включително в продукциите „Вдовиците", „Бледосиньото око" и „Игра на чест".
Макар да се снима по-рядко в телевизията, той е петкратен номиниран за „Еми" и двукратен носител на наградата за минисериала "Прекъснати следи".
В личния си живот Дювал е бил женен четири пъти. От 2005 г. неговата съпруга е Лусиана Педраса, с която са заедно от 1996 г.
Робърт Дювал никога официално не се пенсионира. Дори на 90 години споделя, че продължава да живее пълноценно, да работи и да се радва на времето със съпругата си.
Той оставя след себе си съпругата си и изключително богато творческо наследство, което ще остане в историята на киното.
