- Пет държави излязоха със съвместна позиция, в която обвиняват Москва в нарушение на Конвенцията за забрана на химическите оръжия
- „Путин уби Алексей с химическо оръжие", написа Юлия Навалная в социалната мрежа X
Веществото епибатидин — мощен невротоксин, добиван от една от най-отровните жаби в света, е открито в биологичните проби на руския опозиционер Алексей Навални. До този извод са стигнали независимо няколко европейски лаборатории, анализирали материали, които семейството му е успяло да изнесе от Русия след смъртта на опозиционера. Той издъхна в наказателна колония в Сибир, като руските власти казваха, че е починал след разходка, но поддръжниците му бяха категорични, че става въпрос за убийство, поръчано от Кремъл.
Разследването на The Insider посочва, че пробите са били изследвани паралелно в пет държави — Обединеното кралство, Швеция, Франция, Германия и Нидерландия — като експертите независимо един от друг са стигнали до едно и също заключение.
Миниатюрната яркожълтата жаба, способна да убие 10 души с отровата си
Жабата, от която е добита отровата, убила Навални, живее в тропическите гори на Колумбия и спокойно може да кажем, че е едно от най-отровните животни на планетата. Златната отровна жаба е част от семейството на отровните дърволази (Dendrobatidae). Тя е миниатюрна и ярко жълта и съхранява в кожните си жлези батрахотоксин – алкалоида, който при попадане в кръвта причинява парализа и може да доведе до спиране на дишането. Смята се, че една жаба съдържа достатъчно токсин, за да убие до 10 възрастни мъже.
Местното племе Ембера използвало отровата ѝ за намазване на ловни стрели – практика, документирана още през XIX век. Токсинът запазвал силата си с месеци.
Повечето дърволази са дребни – между 1,5 и 6 см – и ярко оцветени в жълто, червено, синьо или зелено. Тези цветове служат като предупреждение към хищниците: колкото по-ярка е жабата, толкова по-силна е нейната отрова.
Жабите не произвеждат токсините сами – те ги натрупват чрез храната си, основно мравки и други безгръбначни, богати на алкалоиди. Интересното е, че майките предават част от отровата и на поповите си лъжички чрез яйцата, с които ги хранят, осигурявайки им защита още в ранна възраст.
Епибатидинът е открит през 1974 г., първоначално изолиран от кожата на южноамериканската жаба, а впоследствие синтезиран по лабораторен път. Той въздейства върху никотиновите и мускариновите ацетилхолинови рецептори — ключови за предаването на болкови сигнали и контрола на движенията.
„Публично достъпните данни за симптомите на Алексей Навални съответстват на известните ефекти на епибатидина", коментира пред The Insider реаниматорът Александър Полупан, който лекува Навални след отравянето му с „Новичок" през 2020 г. Тогава агенти на ФСБ направиха неуспешен опит за убийството му чрез нанасяне на бойното вещество върху негови лични вещи.
През 2013 г. в руско научно списание е публикувана статия за производството на епибатидин, сред чиито автори са учени от ГосНИИОХТ — института, разработил нервнопаралитичното вещество „Новичок". В публикацията епибатидинът е описан като ненаркотичен аналгетик със силен обезболяващ ефект, сравним с този на опиоидите, но без да предизвиква физическа зависимост. По-късни изследвания обаче показват, че токсичните му ефекти настъпват при твърде ниски дози, за да бъде безопасен за медицинска употреба.
През септември 2025 г. Юлия Навалная съобщи, че след смъртта на Алексей Навални на 16 февруари 2024 г. в наказателната колония в Харп екипът му е успял да получи проби от биологичен материал и да ги изпрати за независим анализ в западни лаборатории.
„Бях сигурна от първия ден, че съпругът ми е отровен, но сега вече има доказателства: Путин уби Алексей с химическо оръжие", написа тя в социалната мрежа X.
Ръководителката на ФБК Мария Певчих заяви, че „отровата не може случайно да се озове в наказателна килия в колония над Полярния кръг" и обвини директно руския президент в нареждане на убийството.
Петте държави — Обединеното кралство, Швеция, Франция, Германия и Нидерландия — излязоха със съвместна позиция, в която обвиняват Москва в нарушение на Конвенцията за забрана на химическите оръжия. Британският външен министър Ивет Купър заяви по време на Мюнхенската конференция по сигурността, че единствено руските власти са имали възможността да приложат отровата в затвора.
Случаят отново поставя въпроса за използването на токсични вещества срещу политически опоненти и за международната отговорност при предполагаемо нарушение на забраната за химически оръжия.
