Според криминалния психолог Росен Йорданов прибързаните заключения и политическите интерпретации само замъгляват същинските въпроси – мотивите, механизмите на влияние и евентуалните институционални пропуски. Йорданов подчерта, че не може да се говори за единен мотив
"Първо, имаме шест смъртни случая. Най-вероятно имаме пет самоубийства и едно убийство, или четири самоубийства и две убийства. Така, че мотивите не можем да ги генерализираме за всички. Второ, мотивите са най-трудното нещо, когато трябва да се анализира толкова голямо престъпление – още повече, когато тепърва се запознаваме с живота и дейността на тези хора."
По думите му, освен индивидуални, е възможно да са действали и групови мотиви, което допълнително усложнява анализа.
Психологът обърна внимание на структурата на групата и възможните функционални роли в нея: "Имаме човек, който е адвокат. Имаме човек, който е счетоводител. И имаме човек, който най-вероятно се е занимавал с пиара на организацията – със създаване на сайтове, с привличане на хора и деца за лагерите. Ако ги разпределим по тези роли, започва да прилича на организация."
Той посочи, че обясненията не могат да се търсят само в религиозни или криминалистични рамки. "Няма да ни стигне само обяснението от будизма или само обяснението от криминалистиката. Трябва и психология."
Йорданов коментира и начина на живот на лидера на групата – Ивайло Калушев: "Представете си как е живял Ивайло Калушев – пътувания по целия свят, изследователски проекти, закупуване на имоти. Лека-полека започваш да свикваш с този начин на живот. Откъсваш се от света. Говорим за лайфстайл."
Росен Йорданов постави под съмнение определението "ритуално самоубийство":
"Аз не бих избързал с твърдението, че става дума за ритуалност. Ритуалност може би има в завеждането на децата на Околчица – там има символика. Но не бих генерализирал."
Според психолога има две основни хипотези: "Първият мотив ще го нарека финансов. Финансовият кладенец е започнал с времето да изтънява сериозно. Вторият мотив го свързвам с процесите по разобличаване на тази група – сигнали от родители, най-вече бащи и пастроци на засегнати деца."
Той подчерта, че са необходими конкретни отговори: "Как и кога започват процесите и кой е конкретно отговорен? Какъв точно е бил сигналът, който не стига до прокуратурата? Защо не стига? Да се издири преписката, да се види кой е санкционирал."
По думите му подобни структури често се характеризират с едно чувство за превъзходство – морално, интелектуално, естетическо.
На въпрос дали институциите – ОД на МВР в Монтана, Държавната агенция за закрила на детето и ДАНС – са могли да предотвратят трагедията, Йорданов отговори: "Технологично така могат да се случват нещата. Постъпва сигнал. Обаждат се на майката, тя казва: "Той лъже". Един немотивиран служител затваря случая. Вариант две – докладва се нагоре, звъни се на министър, казва се "Не се престаравайте". Тези варианти съществуват."
Случаят продължава да поражда множество въпроси – както за механизмите на влияние в затворени общности, така и за реакцията на институциите при сигнали за насилие. Според Росен Йорданов, отговорите ще изискват задълбочено разследване и отказ от прибързани политически интерпретации.
