Наличните данни към момента сочат, че процесът по приемането на еврото в България протича без отклонение от предварителните очаквания както по отношение на техническия преход, така и по отношение на динамиката на цените в страната. Това посочи гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
По думите на Радев, към настоящия момент близо 85 процента от левовете са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро вече са пуснати в паричното обращение на страната.
"Банковата система, платежните инфраструктури, предприятията и помощниците се приспособиха в рамките на планираните параметри. Този резултат е отражение на натрупаната подготовка, институционалната координация и последователната комуникация с обществеността. Именно в такива моменти, когато се променят рамковите условия, се изгражда най-трайното доверие", каза той.
По думите на Радев, ценовата стабилност остава ключов компонент на общественото доверие, като поради тази причина оценките на инфлационните тенденции трябва да се основават на изчерпателни данни и строги анализи, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.
Той цитира предварителните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, според които въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация в България през януари е била около 2,3 процента, което по думите му "като цяло съответства на ценовите тенденции в еврозоната".
"На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на годината. Предварителният анализ, проведен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че преминаването към еврото е било свързано с ограничен и временен ефект върху цените от около 0,3-0,4 процентни пункта в месечната инфлация през януари", каза той.
Гуверньорът на БНБ подчерта, че този ефект е концентриран главно в конкретни категории услуги и като цяло съответства на опита на други страни, които са се присъединили към еврозоната в миналото.
Димитър Радев посочи, че е редно да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с прехода, и по-дългосрочните процеси на преобразуване на цените.
По думите му, с нарастването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, имат тенденция да се повишават по-бързо от средните за еврозоната, като това е добре установена характеристика на прехода към еврото, която отразява изравняването на производителността, динамиката на заплатите и промените в моделите на потребление.
"Важният въпрос не е дали относителните цени се коригират, което е неизбежно, а дали тази корекция протича по подреден начин и се дължи на пазарните сили", каза Радев.
Той посочи, че развитието на цените трябва да бъде в съответствие с основните макроикономически фундаменти и да се осъществява в среда, характеризираща се с по-силна конкуренция и ефективни публични институции.
"В този контекст устойчивата ценова стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. Тя зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето", каза Радев.
Той заяви, че еврото предполага обща парична политика, но не премахва отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика, като фискалната предпазливост, ефективния надзор и институционалната дисциплина.
Радев обърна внимание, че тълкуването на корупцията от икономическа и институционална гледна точка, а не от морална, означава подкопаване на доверието и ефективността.
"Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да бъдат реализирани напълно. В същото време антикорупционните усилия, които не са вградени в стабилна институционална рамка, рядко имат траен ефект", каза Радев.
Той посочи, че европейските правила и механизми допринасят за предвидимостта на процесите, включително в периоди на вътрешна политическа нестабилност.
"В този смисъл проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно се подсилващи елементи. В днешната глобална среда стабилността сама по себе си се е превърнала в стратегически ресурс. За малка и отворена икономика като България членството в еврозоната променя рисковия профил на страната. То намалява несигурността, свързана с валутата, задълбочава финансовата интеграция и оказва влияние върху икономиката в рамките на установените структури за надзор и управление на кризи", каза Радев, добавяйки, че в дългосрочен план може да се очакват подобряване на условията за финансиране, стига политиките да останат последователни.
Според него, членството на България в еврозоната има и регионално измерение за региона на Югоизточна Европа.
"Опитът на България илюстрира един възможен път към конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочна ангажираност", каза той.
По думите му, приемането на еврото не бива да създава нови разделителни линии, като при подходящо управление то може да допринесе за по-голяма устойчивост и по-дълбока интеграция в целия регион.
"Понятието "суверенитет" често се тълкува в символичен смисъл. В днешната икономическа среда суверенитетът все повече се измерва със способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето", каза Радев, посочвайки, че от тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход към участие в обща институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.
Според Радев членството на България в еврозоната бележи началото на нова фаза, характеризираща се с по-високи изисквания и по-ясно разпределена отговорност.
"Наличните до момента данни не сочат отклонение от очакванията по отношение на техническия преход или динамиката на цените. В крайна сметка резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността да се придаде трайна същност на институционалната рамка във времето", каза той.
"Еврото не е крайна цел. То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими", добави гуверньорът на БНБ.
