Фискалният съвет дава много критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма за 2025 г., посочвайки основните проблеми - силно надценени прогнози, висока инфлация, нереалистични данъчни приходи, прекомерни текущи разходи, голямо неизпълнение на капиталови проекти. Това се посочва в резюме на анализ на Фискалния съвет на България за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., информират от Съвета, като се уточнява, че това е предварителна оценка, основана на наличните данни към края на годината, предаде БТА.
В анализа се посочва, че прогнозите на Министерството на финансите и други институции (вкл. Фискалния съвет в песимистичен/оптимистичен вариант) бяха за брутен вътрешен продукт (БВП) около 212-215 млрд. лв., реален растеж 1,8-2,8 процента и инфлация 3,9-4,1 процента, а реално (според данни на НСИ към 9-те месеца и прогнози на Фискалния съвет) БВП е 225,8 млрд. лв., реален растеж - 3,2 процента, но инфлацията е 6,8 процента. Грешката е около 5 процента, а на места повече, което е значително над международните стандарти за допустима грешка (0,25-0,5 процента), отбелязват от Фискалния съвет.
От Фискалния съвет посочват, че данъчните приходи са неизпълнени с около 3 процента от БВП (коригирано с по-високия БВП - реалната дупка е 6-6,2 млрд. лв.). Според анализа най-големите пропуски са свързани с ДДС (минус 2 процента от БВП), акцизи (минус 0,3 процента), данък печалба (дори без еднократните авансови от банки - минус 0,4 процента). От Съвета коментират, че грешката в прогнозата за приходи е около 10 процента, добавяйки, че това отново е много над нормата. От Фискалния съвет отбелязват, че НАП и Агенция „Митници" са работили нормално, като събираемостта реално е плюс 5 процента спрямо 2024 г., но плановете са били нереалистични.
Общо разходите са по-ниски от плана с около 3,8 млрд. лв., което спасява дефицита да не е още по-голям, коментират още от Фискалния съвет, посочвайки, че като дял от БВП те са 41,2 процента (при планирани 44,9 процента), но спрямо 2024 г. (38,2 процента) има скок с 3 процента от БВП. В анализа се отчита, че капиталовите разходи са неизпълнени с 21 процента (приблизително 2,5 млрд. лв.), свързани с проблеми в управлението и съзнателен контрол за дефицита. Разходите за персонал надвишават плана с 1,5 млрд. лв., номинално +20 процента спрямо 2024 г., което е основен двигател на дефицита години наред, а броят бюджетни служители расте. Социалните разходи са близо до плана, но има 900 млн. лв. неизпълнение, се посочва в анализа.
Според Фискалния съвет прогнозите в бюджета за 2025 г. са били нереалистични и оптимистични, а „фискални трикове" като 100 процента дивидент от държавни фирми, авансов данък от банки, капитализиране на ББР вместо бюджетни разходи заобикалят правилата и създават дългосрочни проблеми. От Съвета посочват още, че текущите разходи (особено заплати) подкопават устойчивостта, като според тях при добър растеж дефицитът трябваше да е максимум 0,8 процента от БВП.
Нужни са структурни реформи - ограничаване на текущи разходи, административна реформа, за справяне с натиска от отбрана, пенсии, здравеопазване и демография, посочват от Фискалния съвет, като добавят, че иначе има риск от по-високи данъци или дълг.
2025 г. завърши с по-висок БВП от прогнозите, но с висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции. Фискалният съвет вижда това като сигнал за липса на дисциплина и настоява за по-сериозни реформи, вместо „иновации", които само отлагат проблемите, пише в резюмето на анализа на Съвета.
