Салоните за красота ползвали лесни пароли, затова и били нацелени от хакери. Има нов закон за киберсигурност, но той не важи за козметици и масажисти
Снимка на жена, сложила чантата си на седалката в метрото, може да се окаже по-голям проблем от видео на дама, която се епилира в салон за красота.
Подобни казуси изникват след изтеклите клипове от козметични студиа и гинекологични кабинети у нас. Кадрите накараха мнозина да се запитат дали снимането не само там, но и където и да било е законно и какви са правилата.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е започнала проверки. Оттам напомнят, че видеонаблюдение не трябва да има там, където хора се събличат или обличат за процедури. В същото време обаче това становище на тази комисия няма задължителен характер, а препоръчителен.
Точно това уточнение провокира обаче критики сред юристи. Адвокат Мария Шаркова се разграничи от позицията на Комисията за защита на личните данни, защото чрез видеонаблюдението се обработват чувствителни лични данни за здравето или сексуалния живот на определен човек. Позицията ѝ тутакси породи въпроса дали клиентите на тези козметични салони са подписали декларация, че могат да бъдат снимани в козметичните центрове. Според бившия зам.-министър на електронното управление Благовест Кирилов те трябва да има избор - ако откажат, да им се даде възможност да си направят процедурата в помещение без камера или в такова, в което тя да е изключена. Подобна практика не е известна.
Всъщност въпросът с изричното несъгласие човек да бъде сниман е уреден в чл. 32 от конституцията. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, гласи той.
Така дори ако снимате нарушител в метрото с телефона и не го уведомите, автоматично нарушавате конституцията.
Всъщност са възможни главоболия и при далеч по-банални казуси. Ако Иван живее в кооперация с магазин с охранителни камери по пътя му, той може да иска да ги спират, докато се прибира, защото се страхува, че ще го снимат с любовницата му например.
Иван обаче не е длъжен да посочва причината. През деня при присъствие на собственика на магазина отпада нуждата от камера с цел сигурност. Но ако Иван се прибира в 23 часа, а магазинът е затворен, камерата ще го снима въпреки изричното му несъгласие. И ще се постави въпросът дали изричното несъгласие на мъжа е по-важно, или сигурността на магазина. Камерата би била законна, ако обаче лицето и други отличителни белези, по които човек може да бъде разпознат, не се виждат.
Подобен проблем няма с камерите за скорост на Пътна полиция. На тях им е разрешено да снимат, а самите глоби идват без кадъра. Така нарушителят може да плати, без да се вижда снимката. Ако обаче отиде в Пътна полиция, има право да я получи, но може да се стигне и до куриози. Бащата бил собственик на колата и глобата дошла на негово име. Той завел дъщеря си в КАТ, която да потвърди, че тя е шофирала. За беда на девойката, в автомобила се виждало, че не е сама, а кадърът бил от полунощ. Бащата обаче вдига скандал на дъщеря си, защото на снимката всъщност не била официалната ѝ половинка.
Заради подобни проблеми в цивилизованата част на Европа са намерили различни решения. В Италия не пращат снимките, а за показване “режат” кадъра с колата само до номера. А в Германия софтуер заличава предния прозорец и не се вижда дори колко души има в автомобила.
Точно със софтуера пък се занимава новият Закон за киберсигурността, който депутатите гласуваха на 5 февруари 2026 г. Той засяга проблеми като тези в салоните за красота. Те са били хакнати, а не са качвали видеата сами. Проблемът е, че за камерите - свързани с интернет, са ползвали лесни пароли, които престъпниците са нацелили.
Според новия закон съветът по киберсигурност начело с министъра на електронното управление може да предлага на правителството държавни институции и определени частни компании (с висок оборот или с ключова дейност като телекомите) да ползват само сертифициран по определени стандарти софтуер, казва Благовест Кирилов.
Посочва, че това е транспониране на евродиректива. У нас обаче било добавено, че може да препоръчва и доказали се икономически фирми. Това създава проблем както за лобизъм, така и финансов. Например телеком да бъде накаран да смени цялата си мрежа.
Това ще значи огромна инвестиция, а тя ще бъде компенсирана с увеличаване на сметките, което пък ще се отрази на потребителите.
Новият закон не обхваща козметичните салони. Кирилов обаче казва, че е добре да има кампании за киберсигурост и дори проверки. При тях може да се препоръчва да се създават сложни пароли.
И докато при салоните и гинекологичния кабинет става дума за хакване, то в столичното 138-о училище имаше скрити камери в тоалетните. Те бяха монтирани в датчици за пожар. За поставянето им бе обвинен директорът Александър Евтимов. Той е подведен под отговорност за незаконно поставяне на записващи устройства в тоалетните на училището, както и за създаване на порнографско съдържание с непълнолетни. Евтимов е на свобода срещу гаранция от 10 000 лева и вече не е директор. Случаят още се разследва.
Според запознати за самото слагане на камерите може и да се размине, тъй като в училището има табели, че се снима.
