За първи път усетих, че мога да участвам в това биенале, то е като олимпиада в света на изкуството, казва авторката
"Винаги съм търсила предизвикателство в работата си. Да не мога да предвидя и контролирам нещата от самото начало, а да има някаква изненада, доза на откриване, на творчество", казва кураторът Мартина Йорданова, чийто проект бе избран да представи България на 61-вото венецианско биенале за изкуство тази година.
Авторката е от Велико Търново и е двигател на концепцията на "Федерация на минорните практики", която ще бъде показана в българския павилион в зала "Тициан" на културния център "Дон Орионе Артиджанели".
От 2020 г. Мартина работи като куратор в Националната галерия. Във фокуса на нейната работа е съвременното изкуство.
Щастлива е, че работи с живи автори, с хора, с които може да общува,
да ги посети в ателието им, да си говори с тях за изкуството.
"Това е много важна част от работата ми и с това не правя компромис", подчертава тя. Мартина е завършила "Публицистика и комуникационни науки" във Виена. Води я сърцето - още на 17 г. се влюбва в търновски художник, който учи в Австрийската академия за изкуствата.
"Покрай него аз постоянно бях в Академията по изкуства. В началото се чувствах шокирана, защото, като се преместиш от Велико Търново във Виена, виждаш огромна разлика в изкуството. Някакви съвременни форми на изразяване, каквито никога не си срещал и не си представял, че могат да бъдат изкуство", казва кураторката. До 2014 г. тя живее във Виена. Прави поредица следдипломни обучения в кураторски практики в утвърдени центрове на изкуството в Европа.
"До 90-те години профил кураторство не е имало. Това по-скоро е професия, която се е адаптирала. По тази причина правих такива обучения в университета "Голдсмит", в Берлин, Залцбург, Виена и така натрупах и теоретични познания", разказва Мартина.
Започва да работи по различни проекти. Основател е на Фондация за съвременно изкуство и медии, която се занимава с организацията и промоцията на съвременно изкуство. Има резидентска програма във Велико Търново за чуждестранни художници. Всеки месец гостуват по двама, работят и след месец ги представят в публична среда във Велико Търново и София.
В ролята на експерт и партньор координира голям европейски проект
с цел пет резидентски програми в Югоизточна Европа.
"Многообразна е ролята ми в света на изкуството. Непрекъснато генерирам идеи, но сега за първи път усетих, че мога да участвам в конкурса за Венецианското биенале - олимпийските игри в изкуството", казва Мартина.
По нейна покана четири художнички - Венета Андрова, Мария Налбантова, Райна Тенева и Гери Георгиева, фокусират енергията си и за месец се ражда общата концепция.
"Всички към момента живеят в чужбина: Лондон, Берлин, Залцбург, Виена, но имат много допирни точки в тяхното творчество - занимават се със социални, политически, екологични теми. А те обхващат идентичността и трансформациите в обществото, в което живеем. Наблюдавайки ги през годините, винаги съм си мислила, че бих могла да ги събера, но знаех какво предизвикателство е това за един куратор", обяснява Мартина. Имало известна доза скептицизъм, защото е голям експеримент за много кратко време, но след часове онлайн срещи се получило.
"Всъщност в основата на проекта стоят политическите процеси и разпадът на обществото, в което живеем, както и начинът, по който ние участваме в изграждането на света. Рамката, която зададох, беше именно този политически контекст и по какъв начин този разпад се отразява на малките жестове в ежедневието ни", разказва замисъла си кураторката.
Концептуалната рамка на проекта предвижда
българският павилион да е разделен на минало, настояще и бъдеще
4 видеопроизведения ще пренасят назад в миналото. Филмът на Гери Георгиева се занимава с идентичността. Тя самата влиза в ролята на оракул, който чете новини от бъдещето. Има пърформанс, авторката използва собственото си тяло, за да пресъздаде определен наратив или послания. Този на Венета Андрова разказва за уебсайтове гъби.
"Това е феномен, който тя изследва - за медийната истина, дезинформацията и начина, по който генерираме ново съдържание. Другата работа е на Райна Тенева, която говори за паралелния живот на розите и оръжието в Казанлък. Райна отива там, работи в розобера, работи и във фабриката за оръжие, за да може да осъзнае процесите", разказва Мартина Йорданова.
Филмът на Мария Налбантова ще бъде заснет през март и е обвързан с живота и екосистемата в Драгоманското плато. Тя е прекарала последните 3 години от живота си там.
След това чрез интерактивна игра ще бъдат изведени темите от четирите филма
"Фактът, че сме само жени, говори и за това какъв би бил светът, ако се управляваше от жени", загатва Мартина.
Родена и израснала в старата столица, тя никога не е губила емоционалната си връзка с града. Неслучайно и купила къща на 150 г., в която реализира своята резидентска програма. Признава, че всяка свободна минута гледа да се прибере.
"Много ми е приятно и спокойно. Работя добре по всичките си проекти, защото си имам място за творчество.
В момента има много повече художници и пространства за съвременно изкуство
и на този начин на изразяване се гледа по доста по-различен начин", казва кураторката. Тя е част от пространството за култура ТАМ, участва и в организирането на общностния фест "Варуша юг".
"Знаейки, че тук има тази енергия, искам да съм част от нея и да допринасям с каквото мога", казва Марина.
Релаксира с шосейно колоездене, плуване, снукър. В играта на зеленото сукно е печелила дори купи. Определя се като хазартна личност - работила е като крупие на маси за покер, блекджек и рулетка.
"Това бе първата ми работа, когато завърших училище. Казах си: "Ако ще работя нещо сега, трябва да е това. Аз съм умна и мога да правя нещо, което другите не могат".
Половин година работила в казиното на хотел "Шератон" в София.
"Оказа се много сериозна работа. Започнахме 25 момичета и накрая само аз останах - никак не е лесно. Бяха едни безумни изчисления и сметки, изискващи много концентрация и внимание, но правех всичко с огромен кеф", спомня си Мартина. Печелели се много пари, затова планирала, като замине за Виена, да продължи да го прави. Нещата се оказали по-сложни.
"Беше през 2003 г., когато още България не беше в ЕС и за нас беше много по-трудно. Достъпът до работа беше абсолютно ограничен и за образованието беше трудно. Всичко това са процеси, които съм ги преживяла. Сега трябва много да се радваме на тази отворена Европа, в която живеем", казва Мартина Йорданова.
