Дебърски, който ни напусна днес на 92 години, вкарва наглед невъзможния гол, който прави Локо Сф шампион през 1964 г.
Такива футболисти като Спиро спираха дъха на публиката. Бързи, експлозивни крила с рязък демараж и дрибъл, с финт, неуловим за бранителите, които доставяха топката като по конец на съотборниците си, но и сами късаха противниковите мрежи с ефектни изпълнения. Дебърски, който днес ни напусна на 92-годишна възраст, навремето оформи възхитителен дует в столичния Локомотив с непрежалимия Никола Котков. „С Котето се разбирахме почти интуитивно. Можех да му подам и със затворени очи, защото знаех, че той ще бъде на точното място. Бяхме си изградили идеален синхрон, който действаше като безотказен механизъм. Половината му голове станаха след мои пасове", разказва по-късно Спиро. Сещам се само за още една подобна легендарна двойка в родния футбол – Иван Колев и Крум Янев в славния тим на ЦДНА от 50-те години.
През 1957 г. новакът нахлува с гръм и трясък в бившата А група. Преди това благоевградчанинът играе за казанлъшкия Розова долина, но вторият ешелон му отеснява и много елитни тимове упорито го ухажват – Славия, Берое, Сливен, дори в продължение на 4 месеца тренира в пловдивския Ботев. Избира обаче софийския Локомотив, където наставникът Александър Попов-Врабчо, който първи у нас въвежда бразилската система 4-2-4, е наченал истинска революция. Първата му работа е да изхвърли от състава амортизираните кадри – чистката му помита цели 16 футболисти, както и да прелее свежа кръв, а привличането на Спиро Дебърски е безспорният му удар. Още в първия си мач той бележи два гола за драматичната победа с 3:2 в Пловдив над местния Спартак, като вторият е
с прелестна
задна ножица.
А до края на сезона не пропуска нито един от 22-ата мача на столичните железничари и с 11 попадения става топреализатор на тима през сезона. С тях отборът му е на път да взриви хегемонията на ЦДНА, но в крайна сметка остава само на точица зад армейците.
Само веднъж в останалите 12 първенства, в които облича червено-черната фланелка, Спиро вкарва повече – 14 гола през шампионския сезон 1963/64 г., като толкова бележи и легендата Котков. Тогава добива плът и кръв творението на истинския футболен ерудит Георги Берков. Колосът Никола Котков е естественият му лидер. Освен партньора му в атака Дебърски, там са и вратарят-акробат Иван Деянов, десният бек Васил Методиев-Шпайдела, Апостол Чачевски-Макето, двойката централни защитници Иван Димитров и Димитър Пенев, халфът Драго Драгомиров, крилото Цецо Милев, център-нападателят Весо Василев.
На 12 април 1964 г. в дербито с Левски фамозен гол на Дебърски обръща хода на първенството. "Получих една топка от Котков и тръгнах към вратата - спомня си някогашното ляво крило.- Напреднах и видях как цялата защита на съперниците се насочи към Никола. Очакваха, че ще върна топката към него. Вратарят също тръгна да пресича центриране, защото това изглеждаше единственото логично решение. Аз реших друго. Заковах топката на аутлинията и от почти нулев ъгъл с левия крак я пратих в горния ъгъл на вратата. Мачът завърши 1:1". Останалото е история – 8 победи и само едно реми в оставащите 9 кръга и Локо Сф финишира първи. Великият шут на Спиро изобщо не е случаен: "След всяка тренировка оставахме двамата с Котков и тренирахме удари от малък ъгъл. Аз съм с 5 години по-голям от него и той ми викаше „бате". Треньорите ни се чудеха на акъла. Казваха ни, че никога няма да вкараме по този начин, защото, за да стане такова нещо,
вратарят трябва
да е заспал.
Е, случи се. И това ни направи шампиони."
Месеци по-късно Локомотив дебютира в турнира за КЕШ с гръмка победа над шведския Малмьо с 8:3. Тандемът е във вихъра си. Шведски журналист възкликва: „Двама ни победиха. Котков и Дебърски отбелязаха 7 от осемте гола. Кой можеше да ги удържи от нашия отбор?". А в евротурнирите Спиро е автор на куриоз – вкарва повече голове (5), отколкото са мачовете му (4). Дверите на А националния ни тим също широко се отварят за крилото скоро, след като то е направило своя дебют в А група през 1957 г. Счупен крак, който го вади от терените за половин година, обаче го лишава от възможността да играе на световното първенство в Чили през 1962 г.
От един мразовит декемврийски ден в края на 60-те години на миналия век е останала архивна снимка, на която е запечатана скромната церемония по повод прекратяването на състезателната му кариера, където е заедно с вратаря Деянов. Облякъл е фланелката с емблемата на
отбор, за който
никога не играе
– изкуственото създание ЖСК-Славия. На 35 години режимлия, какъвто е, има какво още да даде на играта, но за него не се намира място в състава на новосформирания клуб, а става негов помощник треньор.
И накрая случки от по-нови времена. През 2009 г. когато столичното Локо честваше 80-годишния си юбилей, „железните бригади" опънаха огромно знаме на стадиона в „Надежда" с ликовете на петимата най-легендарни играчи и треньори в клубната история. Върху огромния флаг агитката бе изрисувала портретите на Стою Недялков, известен като Доктор Кох, капитан на тима в периода 1936-1945 г., на архитектите на триумфа през 1964 г. Георги Берков, Спиро Дебърски и Никола Котков, както и на Атанас Михайлов-Начко, извел отбора като капитан до последната му засега титла през 1978 г. и до 1/4-финал за купата на УЕФА.
Същата година, когато Дебърски влезе в залата на пресконференция в София на кипърските национали, дошли за мач с А отбора ни, цялата делегация на гостите стана права на крака, за да го аплодира. И как иначе – като един от първите наши специалисти в островната държава благоевградчанинът, със знанията и уменията си, постави там основите на професионалния футбол.
ТОВА Е СПИРО ДЕБЪРСКИ
Роден на 8 декември 1933 г. в Благоевград.
Играе в Пирин Бл (1951-1953), Розова долина Каз. (1953-1956), Локо Сф (декември 1956-есен 1968).
275 мача и 82 гола в А група. Шампион на България с Локо Сф през 1963/64 г.
С 24 мача и 8 гола в А нац. отбор . Дебют на 21 юли 1957 г. на контролата България – СССР (0:4). Последен мач на 27 октомври 1965 г.: Белгия – България (5:0)
Помощник-треньор на Локо Сф (1968-1969, 1973-1976). Директор на детско-юношеската школа на Локо Сф (1972-1973). Треньор на Пирин Бл, Розова долина, Неа Саламина Кипър (1977-1980), Етникос Кипър, Янтра Гб (1984-1985). Директор на детско-юношеската школа на Неа Саламина в продължение на 8 години.
