Ако медицинските сестри в детските ясли в София, които в момента са на възраст над 70 години, напуснат системата, ще бъдат закрити 124 яслени групи. Това е реален риск за достъпа до грижа за най-малките деца в града и сигнал за дълбок структурен проблем, който не може да бъде решен с краткосрочни мерки. Това стана ясно от прессъобщение на Столична община, като става ясно, че се работи по нормативни промени, свързани с организацията на яслените групи в рамките на стратегията „София - град на децата: Първите 7", представена в началото на годината от кмета Васил Терзиев.
"В момента в яслените групи в София работят над 600 медицински сестри, като повече половината от тях са на възраст над 60 години. Съществуващата нормативна рамка изисква за всяка яслена група да има минимум една медицинска сестра. Това също така води до недостиг от поне 250 души и на практика до затваряне на яслени групи, независимо от наличната база и направените инвестиции в строителство", заяви Десислава Желязкова, заместник-кмет в направление „Образование, спорт и младежки дейности", която ще встъпи в длъжност на 2 февруари.
Друг основен проблем, за който родителите сигнализираха в рамките на проведена от Столична община анкета, е качеството на грижата – очакванията им са медицинската грижа да бъде спомагателна, насочена към превенция и безопасност, а не основна. Очакванията са развитието на детето (социално-емоционално, предвербална комуникация, развитие на речта, ранна грамотност, партньорство и консултиране на родителите и др.) да бъде водещо.
Стратегията "София - град на децата: Първите 7" предвижда промени именно в нормативната рамка, които да включат детските ясли в системата на предучилищното образование към Министерството на образованието и науката, вместо в тази на Министерството на здравеопазването, както е в момента.
„Целта ни е яслите да станат част от образователната система, както е в повечето държави в ЕС. Така ще отпадне остарялото изискване за задължително присъствие на медицинска сестра във всяка група и ще можем да разпределяме специалистите много по-гъвкаво", обясни тя.
Предложеният от Столична община подход е в съответствие с практиките в останалите държави-членки на Европейския съюз, където грижата за децата от 0 до 3 години не се основава на медицински модел. Европейските политики за ранно детско развитие поставят акцент върху социално-емоционалното развитие, ученето чрез игра и взаимодействието, което предполага различен тип подготовка и профил на специалистите, работещи с деца в тази възраст.
Конкретни предложения за промени в законодателството са изпращани многократно на Министерството на образованието и науката, сдружението на общините и Народното събрание. Ще настояваме за спешното им разглеждане, тъй като сегашният модел поставя системата под огромен риск.
Паралелно с осигуряването на публичност на данните, конкретни текстове, мотиви и подкрепа за нормативните промени, Столична община ще работи и за по-добро разпределение и оптимизация на съществуващия персонал така, че медицинските сестри да бъдат ангажирани там, където тяхната експертиза е най-необходима - в кабинетите в училищата и в детските градини на територията на общината. По-възрастните специалисти ще имат възможност за избор дали и как да продължат професионалната си реализация в системата.
Тези мерки са част от последователното изпълнение на стратегията „София - град на децата: Първите 7", чиято цел е до края на 2027 г. всяко дете в София да има достъп до място, качествена грижа и подкрепа, следващи избора на семейството. Проблемът с недостига и кадровото обезпечение в яслите обаче не е изолиран само за столицата - това, през което София преминава днес, е сигнал за предизвикателствата, пред които ще се изправи цялата страна в близко бъдеще, ако моделът не бъде променен.
