ДСБ не спазиха изискването за предварително искане за минута мълчание за жертвите на комунизма, затова не го получиха. БСП и "Възраждане" не станаха въпреки призивите на ПП-ДБ, по местата си останаха и депутати от останалите парламентарни сили
В навечерието на 1 февруари Народният съд и делата на комунистите отново влязоха в дневния ред на депутатите и подгряха напрежение.
Наближаването на деня, в който се свързва с жертвите на комунизма провокира първата декларация по темата - на Атанас Атанасов от ДСБ. Той направи дълга реч за престъпленията по време на комунизма. Травмата в колективната ни човешка памет като народ никога няма да бъде заличена, настоя лидерът на ДСБ.
Темата с Народния съд бе прекъсната от следващата декларация. Ангел Славчев от "Възраждане" избра да говори за регулациите на онлайн пространството и възможностите за масово дигитално следене, прикрито зад европейско законодателство в защита на непълнолетните.
А 18 мин. след началото на заседанието Йордан Иванов от ДСБ се сети да иска минута мълчание за жертвите на комунизма. По правилник обаче това е трябвало да бъде направено в началото на заседанието. Шефката на парламента Рая Назарян му напомни, че не го е направил по правилата, въпреки това той остана на трибуната в очакване и другите депутати да станат. Хората от ПП-ДБ станаха, а БСП и "Възраждане" останаха по местата си. Всъщност почти всички парламентарни групи не предприеха нищо, от трибуната Йорданов благодари на станалия коалиционен партньор на ГЕРБ Румен Христов, който е и лидер на СДС. Заради неловката ситуация още няколко депутати от ГЕРБ се надигнаха от местата си.
С призив за повече разум и търсене на точки за съгласие пък започна декларация от името на БСП политологът Галин Дурев.
А Тома Биков от ГЕРБ застъпи тезата, че често отбелязваме дадени дати без да вникваме в контекста и собствената си история, която според него "е пълна с кръв" и то не само от войните. Депутатът акцентира, че има тенденция за политическо насилие, която съществува в България от края на Първата световна война до началото на т.нар. провален преход през 89 г. И отбеляза приноса на всички политически сили, с различни виждания от политическия спектър, които са успели да прекратят политическото насилие в България след това.
1 фервуари е символ на ескалацията на едно политическо насилие, което започва обаче с правителството на Александър Стамболийски, натърти депутатът от ГЕРБ. Биков се върна и към "два държавни преврата", практическа гражданска война след 20-та година, военните управление. И отбеляза, че суспендирането на Търновската конституция не се случва за първи път по времето на комунизма.
Дати като 1 февруари са по-скоро закономерност, съжали той. Припомни и как сподвижници после се превръщат в палачи, за да бъдат в последствие убити и те. Част от осъдените от Народния съд, първата група, също са участвали в подобни действия преди 44-та г. Възмездието и отмъщението не могат да бъдат правосъдие, каза депутатът. Илюзорно е, че ако отмъстиш на онези, които мразиш, ще получиш нещо добро, категоричен е Биков.
"Да не позволяваме на собствените си емоции да ни водят до събития като 1 февруари, като 23-а, като 17-а. Да не позволяваме да се връща този импулс, който съществува във всеки от нас - желанието да преследваш политическия противник", пожела си той в края на декларацията на ГЕРБ.
