- Арктика, Антарктида и дълбоководните залежи между Хаваите и Мексико - 3 нови конфликтни точки
- Петролът на ледения континент е 324 пъти повече от известните запаси в света
Арктика, Антарктида и дълбоководните залежи в океаните може да са следващите конфликтни точки, за контрола над които големите сили да влязат в битка за свежи ресурси и геополитическо влияние. Погледите се отправят натам, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп направи щедра бизнес оферта към жителите на Гренландия, за да я придобие.
Най-достъпна от изброените места е Арктика, която разполага с огромни находища от нефт и газ, покрити от вечен лед. Климатичните промени днес обаче променят перспективите за експлоатацията им. Там са 13% от неоткритите нефтени ресурси в света и 30% от неизвестните басейни с природен газ - главно под замръзналия Северен ледовит океан, става ясно от доклад на "Ърнст & Янг". Въглеродът пък е 2,5 пъти повече от този в атмосферата.
Освен това под водата има значителни запаси от минерали, включително злато, никел и кобалт. Русия и САЩ вече добиват петрол и природен газ в района на Арктика. През последните години Москва все повече съсредоточава усилията си на север, за да компенсира спада на продукцията в по-старите обекти. В Арктика е над 80% от нейното производство на природен газ и приблизително 20% на суров петрол. Вашингтон пък използва Аляска, но липсва инфраструктура за преноса на природен газ и затова той се използва в самите находища за поддържане на налягането. Само нефтът влиза в търговската мрежа.
Русия добива зад полярния кръг и паладий, ключова суровина за катализаторите на колите, електрониката и водородните технологии. Елементът се прилага още в бижутерията, както и в медицината за лъчетерапия, а в стоматологията - за сплави за коронки и мостове.
Морското дъно в съседна Норвегия е богато на мед, цинк, кобалт, никел и редкоземни елементи. Но Осло наложи мораториум върху подобна дейност от екологични съображения и спря лицензите за проучване и експлоатация.
Освен минерали, нефт и газ това, което все още не се знае за тайните запаси под леда на Арктика, е какви са рибните колонии. Северният ледовит океан е защитен от риболов до 2037 г., но морската фауна е в процес на изследване.
Това се случва, защото доскоро заледени райони се превръщат в стратегически коридори заради топенето на ледниците. Например нараства значението на Северозападния (през канадските острови) и Североизточния проход (по протежение на Норвегия и Русия), които свързват Източна Азия със Западна Европа през Северния ледовит океан. От 2007 г. западният път стана възможен за кораби дори и без помощта на ледоразбивачи.
Така разстоянието от Ротердам до Токио е само 14 000 км, докато през Суецкия канал е 21 000 км, а през нос Добра надежда - 27 000 км. Сериозно се съкращава и плаването от Лондон до Шанхай в сравнение с трасето през Панамския канал (от 23 000 на 14 000 км). В зависимост от скоростта на кораба използването на северния морски път спестява наполовина времето, което означава по-малко разходи, по-малко изразходено гориво, по-малко вредни емисии. Не са без значение и задръстванията в Суецкия и Панамския канал, каквито на север все още няма.
Що се отнася до таксите, по познатите направления през Арабския полуостров и Панама те са регламентирани. За Североизточния проток в Арктика Русия ги събира под формата на задължителен ескорт от ледоразбивач и навигация. Проходът е ключов за Москва, защото преминава по нейното крайбрежие от Европа до Азия.
На северозапад ситуацията е деликатна, защото Канада претендира, че трасето е в нейните вътрешни териториални води, докато за САЩ то е международно. Постигнали са споразумение, че американците искат разрешение за преминаване на държавните им кораби, а канадците са длъжни да го дадат. Много от преминаващите плавателни съдове се регистрират при канадските власти, за да получат защита при възникване на проблеми. Такса за преминаване няма, но има за услуги – информация за леда, навигация и помощ от ледоразбивач.
Намаляването на средната площ на леда в Арктика отваря много възможности за транспорт и доставки. През последните пет години е била 4,6 милиона кв. км, приблизително колкото територията на Европейския съюз, но е намаление с около 27% от средното ниво между 1981 и 2010 г. (6,4 млн. кв. км или обсега на Либия), пише "Гардиън". Изчезналият лед е колкото Либия. Той вече не достига до руските и канадските брегове и тъй като под Северния полюс няма суша, се разкриват недостъпни преди морета.
Някога там можеха да плават само ледоразбивачи, но вече биха могли да са търговски пътища. През 2024 г. 665 кораба са минали транзит през Беринговия проток, който разделя полуостров Чукотка в Русия от САЩ. А през 2010 г. са били едва 242. Миналата година контейнеровозът "Истанбул бридж" бе първият кораб с вместимост на товара 17 211 тона, който премина през Полярния път на коприната от Китай до Великобритания за около 20 дни. През Суецкия канал е повече от месец.
Арктика става арена на съревнование и във военно отношение. Вашингтон е една крачка напред в това отношение. Основава днешната база "Питуфик" в Гренландия през 1951 г. с цел отбрана от Съветския съюз. Тогава името е "Туле". През 2023 г. то е променено и служи като станция за ранно предупреждение за ракети, противоракетна отбрана и космически операции.
Москва също разполага с военни обекти в Арктика, като възстанови съветски и построи нови.
Китай пък се обяви преди 8 г. за близоарктическа държава и се опитва да придобие влияние в региона. Преди 2 г. разположи три ледоразбивача в полярната област. В същото време и страните от НАТО засилват военноморското си присъствие. Комуникации и наземни станции за сателитно наблюдение са ситуирани и на най-южната точка на Земята - Антарктида. Тя не принадлежи на нито една страна и е поставена под специален международен режим. Позволени са само научни изследвания и е забранен добивът на минералните ресурси. Този статут на Ледения континент обаче може да бъде преразгледан след 2048 г., ако всички страни по подписания през 1959 г. договор са съгласни. Между тях са САЩ и Русия.
Към днешна дата е ясно, че е налице сериозен интерес към промяната на регламента особено в района на Антарктическия полуостров (най-северната част, която е извън Южната полярна окръжност). Учените вече са събрали множество данни за потенциала на сушата и околните океани. Една от суровините е въглеводородът на морското дъно, като през 2024 г. руски изследователи оцениха запасите на 551 трилиона барела петрол. За сравнение всички останали нефтени находища на Земята са за около 1,7 трилиона барела. Смята се, че има още въглища, природен газ и манганови руди (на океанското дъно).
Открити са следи от метан и етан в седименти отпреди милиони години, както и огромни въглищни пластове с дебелина до 6 м. Проблемът е, че са с високо съдържание на пепел, което ги прави нерентабилни. Антарктида е богата на желязна руда, която обаче е труднодостъпна, защото е далече от брега. На ледения континент има още и платина, която е важна за зелената икономика, за автомобилостроенето, медицината и индустрията.
Овладяването на всички тези запаси би могло да предизвика много сериозна геополитическа битка. Има обаче едно "но". Продукцията ще е изключително трудна и скъпа, защото скоростта на ветровете е над 130 км в час. Във водата теченията също са силни. Температурите във вътрешността на континента достигат до -68 градуса по Целзий, леденият пояс е в протежение на 500 до 1500 км, което усложнява достъпа. Освен това, за да се използват находищата, ще са необходими специално укрепени за лед кораби, които да транзитират ресурсите, както и съвсем различни сондажни платформи, което увеличава много пъти разходите в сравнение с експлоатацията на находищата в Северно море например.
С трудности се сблъскват страните, които се опитват да проучат и използват третата зона, която има потенциал да стане нов източник на ресурси - океанското дъно. Насочили са се натам, защото се очаква светът да изпитва недостиг на критични материали за вятърни турбини, слънчеви панели, батерии, цифрови продукти, пише сп. "Тайм". Зоната Кларион-Клипъртън в Тихия океан (в международни води между Мексико и Хаваите) разполага с 21,1 млрд. сухи тона смесена руда, с висока концентрация на никел, мед и кобалт и други важни метали. Данните са на Геоложката служба на САЩ. Стойността им се оценява на трилиони долари. Разположени са на дълбочина около 4500 м. Т.нар. нодули (парчетата) са с големината на картоф от около 5 - 15 см.
Доминираща сила в района в момента е Китай, защото негови фирми са сключили най-много договори за проучване и са направили сериозни инвестиции в технологии за дълбоководна експлоатация. За Пекин контролът върху тези ресурси е в съответствие с дългосрочната стратегия за осигуряване на суровини за икономиката му и намаляване на зависимостта от чуждестранни доставчици на необходими за глобалния енергиен преход минерали.
САЩ също се опитват да установят господство при добива на тези нови ресурси. Добивът от тази зона би им осигурил десетилетия доставки за производство на батерии за коли на ток, смартфони и военни системи. Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за ускоряване на проучванията и добива, като се използва американското законодателство. Така по-бързо се издават разрешителни, като САЩ се възползват от факта, че не са част от Конвенцията на ООН по морско право.
За влияние в района се борят още Русия, Япония и Южна Корея. Частни и държавни корпорации участват в конкуренцията. Компании като The Metals Company (TMC), спонсорирана от малката островна държава Науру, и китайската Minmetals Corporation са начело в разработването на роботизирани системи, необходими за събиране на руда на дълбочина над 4000 метра.
Тъй като търсенето на надеждни източници на критични суровини се насочва към океанското дъно, това може да доведе до международни конфликти, пише анализ на Гюнтер Майнхолд от Германския институт за международни въпроси и сигурност. Въпреки това до голяма степен остава неясно дали дълбоководният добив наистина може да бъде конкурентен на наземния; отговорът зависи от цените и разходите за обработка. Те варират значително за различните руди.
Но светът се нуждае от все повече нови ресурси, затова всички страни ще се стремят да имат достъп до слабо разработени и богати на находища райони. Вероятно един ден същата битка ще се разрази и за терени на Луната, когато се проучи достатъчно и суровините започнат да се добиват.
