Ще насърчават създаване на компании в малките градове, сега София е лидер, всички други изостават без Пловдив, Варна и Благоевград
Иновации, дигитализация, предприемачество, кръгова икономика, достъп до финансиране и нови пазари - от това се нуждаят българските фирми. А икономиката ни - от по-равномерно регионално разпределение на компаниите, както и от специализация във високотехнологични производства и интензивни на знания услуги.
Това са основните приоритети, заложени в Националната стратегия за малките и средните предприятия, разработена от икономическото министерство. Тя ще действа до 2030 г. и ще подкрепи над 30 хил. малки и средни предприятия в различни етапи от тяхното развитие.
В нея са определени националните приоритети, които включват производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, на електрически произведения, машини, превозни средства, лекарствени и химични продукти, управление на отпадъците, архитектура, научноизследователска и развойна дейност.
Спрямо тези приоритети са изготвени и мерките в европейските програми, предназначени за бизнеса. Те са и основните ресурси, с които се изпълняват заложените в стратегията дейности, които възлизат на над 3 млрд. евро и включват финансиране от оперативните програми, по плана за възстановяване, различни фондове и бюджетите на държавни структури като ББР, фондовата борса, агенцията за малки и средни предприятия, за експортно застраховане, Министерството на образованието и науката и други.
Стратегията очертава положителни тенденции - в периода 2008-2023 г. делът на българските предприятия във високотехнологичните производства и услугите с интензивно използване на знания се е увеличил от 15,5 на 22,2%, като се очаква ръстът да се запази. Делът на заетите в тези дейности също нараства - от 15,7 на 21%, но темпът на този ръст вероятно ще се забави. Процентът в общата добавена стойност от тези предприятия е значително по-висок - той се е увеличил от 22,3 на 29,1%. Но като цяло се наблюдава значително изоставане на услугите с интензивно използване на знания.
Освен това регионалната концентрация на дейности е изключително неравномерна, с два ясно очертани полюса - София - град като абсолютния лидер и останалата част от страната, която изостава. Изключение правят само Пловдив, Варна и Благоевград.
Стратегията е разделена на шест приоритета. Първият е развитие на предприемачеството. Неговият напредък се измерва с два основни показателя. Първият е коефициентът на оцеляване на новосъздадени предприятия за 5-годишен период. В България е 43% и под средния за ЕС, целта за 2030 г. е да стигне 45%. Вторият основен индикатор е делът на стартиращите предприятия, който е 10 на сто и е близко до заложената цел от 10,6%.
Отбелязва се, че по-голямата част от българските малки и средни фирми продължават да считат, че административните процедури и бюрокрацията възпрепятстват икономическата дейност, а основна пречка за развитието им е липсата на информация. Затова във всички приоритети се залага на обучения, разяснителни кампании, наръчници.
За насърчаване на предприемачеството се предвижда подкрепа за акселератори и бизнес инкубатори, курсове за обучение във всички етапи на образованието, подкрепа за стартъпи на студенти, семейни предприятия, занаятчии, творчески индустрии. “София Тех парк” трябва да помогне с разработване на нови продукти и тестване на прототипи в Лабораторния комплекс. Други мерки са помощ за регистрация на интелектуална собственост, включително и чрез ваучери, субсидии в помощ на безработни, които желаят да стартират стопанска дейност. Предстои и програма за финансиране за подкрепа на наети лица от уязвими групи, както и за насърчаване на предприемачеството конкретно в Северна България чрез грантово финансиране в размер на до 26 хил. евро. Предвидени са инвестиции в технологична и екологична модернизация, включително в селските райони. Програмата beamUp на БФБ е предназначена за подкрепа за излизане на инвестиционния пазар. Има и различни финансови инструменти.
По втория приоритет не са разписани конкретни суми, но целта е чрез обучения, участие в търговски панаири да се достигне до нови пазари, а фирмите да си помогнат, като разработят решения за електронна търговия, автоматизация на процесите и изкуствен интелект. Оказва се, че тези средства се използват доста малко от българските МСП. През 2024 г. едва 12,7% от тях извършват продажби онлайн. Целта е процентът да се вдигне до 16,6 през 2023 г. Делът на трансграничните продажби пък е 6,68, а трябва да стигне 10,9.
Очаквано най-голяма част от средствата са насочени към разширяване на достъпа до финансиране - над 1 406 052 000 евро. Това са различни фондове за дялови и квазидялови инвестиции, заеми при преференциални условия, гаранционни продукти от оперативни програми, ББР и други. Включително и дългов инструмент специално за Северна и Южна България.
Според проучване на ЕК от 2024 г. 36% от предприятията у нас са използвали или обмислят използването на грантове или субсидирани банкови заеми. Толкова е и средната стойност за ЕС. Едва 2% обаче биха използвали дялово финансиране, а с мерките се цели делът да се вдигне на 4%.
Едно от направленията, в което България доста изостава, е дигиталната трансформация. ЕК многократно препоръчва ускоряването ѝ основно чрез активизиране на самите фирми, които трябва да подобрят дигиталните и технологичните си умения и киберсигурността. 49,93% от българските МСП са покрили минималното базово ниво на дигитален интензитет. Това означава, че използват поне 4 от 12-те технологии, включени в Индекса на цифровата икономика и общество. Целевата стойност за 2030 г. е 60%. Според същия индекс 35,52% от населението ни имат базови дигитални умения (спрямо цел от 53,92%), а 7,82% са с умения над базовата информационна грамотност (спрямо цел от 26,46%).
В стратегията все пак е отчетено, че свързването с високоскоростна връзка на държавните и публичните институции в селски райони също е необходима предпоставка за дигитализацията.
Иначе по различни програми са заделени над 443 533 000 евро за дигитални решения за фирми и обучение на населението.
Другият генерален проблем на икономиката ни са регионалните различия. Северозападният район е най-слабо развитият, с дял от 6,7% от броя на активните МСП. През 2022 г. 41,1% от предприятията са в Югозападния район, а 30,7% от тях - в София. В периода от 2021 до 2023 г. делът на брутната добавена стойност, генерирана в Северна и Югоизточна България, се е увеличил от 35,9% на 36,7%.
За да се преодолеят тези различия, над 227 738 229 евро са заложени в мерки за балансирано развитие и бизнес среда. Голяма част от програмите се съсредоточават в развитие на компании в Северна България, тези в граничните райони по програмите за трансгранично сътрудничество, на местни инициативни групи, но и помощ за участие в обществени поръчки.
Малките фирми все още не успяват да оценят и ползите от кръговата икономика, ресурсната ефективност и опазването на околната среда като възможност за растеж, инвестиции и износ и създаване на добавена стойност. За да ги подпомогнат, са насочени програми на стойност над 973 815 000 евро - за нови технологии за кръгова икономика, възобновяема енергия, изграждане на индустриални зони с чиста енергия, рециклиране, включително за областите Перник, Стара Загора и Кюстендил, където със затварянето на въглищните централи се извършва зелен преход.
Междинна оценка на стратегията към 2024 г. отчита висока степен на изпълнение на планираните действия. Отворените действия – които представляват 56% от всички заложени мерки – са изпълнени на 97%.
Повечето от изпълнените инвестиционни мерки са по плана за възстановяване и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията", по които са финансирани повече от 2500 български предприятия. В подкрепа на възстановяването на икономиката от COVID-19 също беше предоставен съществен ресурс, а чрез гаранционни схеми за инвестиционно финансиране и финансови инструменти за микрокредитиране бяха подпомогнати близо 3000 микро-, малки и средни предприятия. 160 млн. лв. публичен ресурс и 60 млн. лв. допълнително привлечен частен ресурс са осигурени от Фонда на фондовете за дялово и квази-дялово финансиране. Агенцията за насърчаване на МСП и за експортно застраховане пък са активни в подкрепата за навлизане на външни пазари.
Изпълнението по седемте приоритета обаче е неравномерно - при „Дигитализация и умения" и „Околна среда" се наблюдава изоставане, затова при актуализацията е поставен акцент върху тези аспекти.
