„Това, което се случва на имотния пазар у нас, не мога да си го обясня. Да дадеш мило и драго, да се заробиш до гроб, да продадеш всички възможности, които имаш по села и паланки, само и само да вземеш 72 квадрата, което е реално 50 на края на света и ще пътуваш до центъра на града половин час – 45 минути. Това показва някакво отклонение в мисленето", коментира пред bTV историкът проф. Петър Стоянович.
„Представете си едно хубаво село, в което човек може да живее на същото време от София и не го прави, само и само да се навре в един мрачен и кален отстрани пояс", каза той.
„За българите отношението към имота е сакрално. Отнасяме се към имота сякаш никога няма да си отидем от този свят", коментира още историкът.
„Ние не се схващаме като единица, а като част от една родова броеница. Очакваме нашите предци да са ни оставили имот. Намираме за разумно да оставим на децата си имот", каза Петър Стоянович.
„Географията на имота винаги има значение. Но оттам насетне този разговор в България е ирелевантен. Ние практически почти нямаме човек, който да няма собственост. С раждането ние започваме да мислим имотно", посочи той.
