Северната ни съседка замрази заплати и пенсии, вдигна намаления ДДС и въведе здравни осигуровки за пенсионерите
България и Румъния от десетилетия “танцуват” заедно - ту в сътрудничество, ту в конкуренция. Двете държави, които традиционно стоят на дъното на повечето европейски икономически класации, влязоха заедно в ЕС, но България изпревари северната си съседка по отношение на еврозоната.
В последните години пък Румъния значително задмина България по линия на справянето с върховенството на правото, а оттам последваха и очаквания, че икономически ще дръпне силно напред. И само допреди 2 години това беше факт - Румъния имаше с 31% по-висок БВП в сравнение с България и се мереше с Унгария и Португалия. През 2023 г средната годишна заплата преди облагане в Румъния достига 13 хил. евро, докато у нас бе с около 10% по-ниска.
Сега обаче България е изпреварваща, защото от средата на 2025 г. насам
северната ни съседка изпитва икономически трудности,
които се засилват и вече удрят по джоба обикновените румънци.
Преди дни статистиката там оповести данните за домакинствата през третото тримесечие на 2025-а, от които се вижда, че разходите се увеличават с повече от ръста на доходите.
Средният месечен доход в Румъния през третото тримесечие на 2025 г. е бил 9420 леи (1850 евро) на домакинство и 3789 леи (744 евро) на човек. В сравнение със същия период на 2024 г. се е увеличил с 14,1%, а на човек - с 14,9%. Общите средни месечни разходи обаче се увеличават с 15,2% на домакинство и с 16% на човек.
Не че в България тези данни показват значително по-добро положение, но е за отбелязване, че разходите на българските домакинства първо са по-ниски от тези на румънските – 1082 евро месечно, и нарастват за една година значително по-плавно (виж инфографиката). Тримесечният доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2025 г. у нас е бил 3680 лв. (1881 евро) и нараства с 9,8% за година.
И в двете балкански държави най-значителното перо от месечните разходи са тези за храна. Инфлацията в средата на 2025 г. и в България, и в Румъния се повиши чувствително и се успокои към края на годината, но все пак в северната ни съседка тя достигна 10%, докато у нас – 5,6%. В края на годината в Румъния падна до 9,6%, докато у нас – до 5%. При това северната ни съседка не се е готвела да влиза в еврозоната, докато лайтмотивът у нас през цялата 2025-а година беше, че трябва да се страхуваме от идващото евро, което щяло да вдигне цените.
Телевизионни репортажи напоследък все по-често показват как
жители на Гюргево идват да зареждат колите си в Русе,
а в доста градове в Северна България магазините се посещават често от румънци в търсене на по-евтини стоки. И това се случва, при положение че още през 2015 г. Румъния намали ДДС върху хранителните стоки и кетъринг услугите от дотогавашните 24% на 9%, а през 2019 г. ставката допълнително бе намалена на 5% за някои специфични храни – биохраните, традиционните храни и някои продукти, произведени в планински райони.
В България от 20 на 9 процента ДДС бе смъкнато само по време на пандемията върху брашното, хляба, ресторантите и бебешките храни, но от миналата година преференцията бе премахната без тази за бебешките стоки.
Средните работни заплати в Румъния и в България също са много показателни
И за двата статистически института последните данни са за септември и изкарват, че в северната ни съседка средната брутна работна заплата е 1101 евро месечно, докато в България е 1319 евро.
И в Румъния най-висока е средната заплата в IT сектора, както и у нас, но там тя е 2537 евро, докато в България – 2911 евро. Най-ниски са заплатите в хотелиерството и ресторантьорството – съответно 667 и 836 евро месечно.
До това положение се стигна в последната година, но има и предистория. Румъния имаше моменти на силен и завиден икономически подем в годините между 2015 и 2020 г., който обаче се оказа нездравословен и в момента страната плаща цената за това под формата на огромни бюджетни дефицити, дългове, вдигане на данъци, замразяване на доходи и нисък растеж.
Заплахата от “румънски сценарий” започна да се използва и у нас като предупреждение от много политици и експерти. Но все пак бюджетният дефицит на България се очертава да е около 3 процента или 3,2% от БВП на касова основа за 2025 г. в най-лошите прогнози. Докато в Румъния е 8,4%.
Букурещ се чуди как да запълни растящите си нужди от дълг, след като миналата година
пласира евробондове за 16 млрд. евро,
с което се превърна в един от най-големите емитенти на външен дълг от развиващите се пазари в света. И се оказва, че почти целият икономически подем се е дължал на главоломното теглене на дълг, което едва сега започва да се отразява и на ежедневния живот.
Това е и част от причините Румъния да не влиза в еврозоната. Любопитно е, че последните проучвания на обществените нагласи в северната ни съседка отчитат към 70% обществена подкрепа за въвеждане на еврото.
Иронията е, че ние влязохме в еврозоната, а в Румъния това граничи с невъзможното, защото за разлика от България нейната национална банка има самостоятелна парична политика. Т.е. освен вкарването на бюджетния дефицит и инфлацията в изискваните граници, курсът на леята към еврото не трябва да се променя с повече от 15% за поне две години – нещо, което
в момента на север от Дунав няма как да постигнат
Затягането на коланите там започна още в края на 2024 г., като първата вълна се състоеше в замразяване на заплатите в публичния сектор и на пенсиите. Втората бе в средата на 2025-а, когато стандартната ставка по ДДС се вдигна от 19% на 21%, а предишните намалени ставки от 5 и 9% бяха консолидирани в единна ставка от 11%. Също така данъкът върху оборота на банките беше удвоен от 2 на 4%, а за пенсиите над 3 хиляди леи бе въведено плащане на здравни осигуровки.
И това са само досегашните последици от румънския сценарий. Към средата на 2026 г. ще се разбере дали няма да се наложи затягане на коланите с още една или две дупки.